Гладис Пърл Бейкър, жената, която ражда Норма Джийн Мортенсън — по‑известна като Мерилин Монро — преминава през дълга история на психично заболяване, нестабилни бракове и болнични грижи, които бележат ранните години на бъдещата звезда. Историята на майката остава централна част от биографията на Монро и остава обект на обществен интерес и важни новини години след смъртта на актрисата.
Родена майка на Норма Джийн през 1926 г., Гладис е самотна и финансово несигурна. Първият ѝ брак с Джон Нютън Бейкър, сключен когато тя е едва на 15 години, завършва с насилие и загуба на попечителството върху две от децата ѝ. Те са отведени в Кентъки от бившия ѝ съпруг, а по‑късните кратки бракове и несигурността около бащинството на Норма Джийн задълбочават семействения разпад. В биографични разкази се отбелязва, че именно тези обстоятелства и психичните проблеми на майката — описвани като параноидна шизофрения — налагат предаването на детето в приемни семейства.
Между 1935 и 1942 г. бъдещата Мерилин сменя около десет приемни дома и прекарва периоди в сиропиталище. По данни от спомените в семейството, Гладис често посетвала дъщеря си, а веднъж дори опитала да я вземе от приемното семейство — инцидент, при който Гладис заключва приемната майка в къщата и поставя детето в пътна чанта, но планът е осуетен. През 1934 г. тя претърпява нервен срив и е хоспитализирана в държавна психиатрична болница в Норволк, Калифорния.
След хоспитализацията грижите за Норма Джийн биват поети от Грейс Маккий — близка приятелка на Гладис, която успява да получи за момичето статут „полусирак“ и така оформя нейния период в приемни семейства и подкрепа от държавата. По‑късно, когато Грейс се мести, тийнейджърката остава в Калифорния и сключва първия си брак, но амбициите ѝ за кариера в модата и киното водят до бърз развод и началото на професионалния ѝ път.
С израстването на Норма Джийн и приемането на сценичното име Мерилин Монро, холивудските студиа започват целенасочено да изграждат публичен образ, отдалечен от мрачната ѝ семейна история. По време на кариерата ѝ студийните пиари настояват тя да твърди, че родителите ѝ са починали и че тя е израснала като сираче — версия, която актрисата приема и поддържа публично. През 1952 г. обаче журналист разкрива, че майката ѝ е жива и работи в дом за възрастни в район близо до Лос Анджелис, а случаят предизвиква нови вълнения в медиите и в личния живот на Монро.
След разкриването Гладис преживява нов психотичен срив и е настанена в санаториума „Рокхейвън“ в Ла Кресчента. Оттам тя редовно пише писма с молби да бъде прибрана от дъщеря си. Съобщава се, че Мерилин е посещавала институцията, но е била дълбоко потресена от състоянието на майка си — посещението оставя дълбок емоционален ефект и води до употреба на силни сънотворни в следващите часове.
Въпреки напрежението между двете, Мерилин поддържа материална връзка с Гладис и ѝ изпраща месечна издръжка. Отношенията остават сложни и напрегнати до смъртта на актрисата през август 1962 г. След трагичната ѝ кончина Монро оставя в завещанието си доверителен фонд от 100 000 долара за майка си, който да осигурява по 5 000 долара годишно до края на живота ѝ.
Година след смъртта на дъщеря си, Гладис успява да избяга от „Рокхейвън“ и е намерена ден по‑късно в църква на около 24 километра от институцията. Тя заявява, че е напуснала, за да практикува учението на Християнската наука, след което е върната в лечебното заведение, тъй като лекарите я обявяват за неначелоопасна. Гладис Пърл Бейкър умира от сърдечна недостатъчност през 1984 г., като надживява дъщеря си с повече от две десетилетия.
Трагичният път между майка и дъщеря остава част от културната памет за живота на Мерилин Монро — история, която продължава да провокира интерес и да бъде отразявана в новинарските емисии. За допълнителни детайли и архива на случая се съобщава town.bg, като подобни материали продължават да бъдат важни новини за читателите и за общностите в таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
