Топенето на морския лед в полярните региони, предизвикано от глобалното затопляне, не само увеличава количеството светлина, проникваща в океана, но променя и неговия цвят – с потенциално драматични последици за морския живот. Това показва ново международно изследване, публикувано в престижното научно списание Nature Communications и цитирано от EurekAlert.
Учени от Амстердамския университет, съвместно с изследователи от Нидерландия и Дания, установяват, че изчезването на морския лед води до трансформация на подводната светлинна среда – от широка гама от светлинни дължини, присъстваща под леда, към тясноспектърен син цвят в откритите води. Това влияе директно на фотосинтезиращите организми като ледени водорасли и фитопланктон, които са в основата на арктическата хранителна верига.
„Пигментите на ледените водорасли са настроени да използват широк спектър от цветове, характерен за светлината, преминаваща през леда. Когато ледът изчезне, тези организми остават в среда, доминирана от синята светлина, която не е подходяща за тях“, обяснява д-р Моника Соя-Вожняк, водещ автор на проучването.
Промяната в цвета на светлината засяга не само ефективността на фотосинтезата, но и видовото разнообразие. Видове, приспособени към синята светлина, могат да изместят традиционните ледени водорасли, което би могло да предизвика верижни промени в цялата екосистема – от микроскопичните организми до рибите, морските птици и бозайници.
„Тези фотосинтезиращи организми играят ключова роля в улавянето на въглероден диоксид от атмосферата. Затова подобни промени могат да окажат влияние и върху глобалния въглероден цикъл“, подчертава проф. Йеф Хюисман, съавтор на изследването.
Изводите на учените ясно показват, че климатичните промени в Арктика и Антарктика не са просто въпрос на разтапящи се ледове, а водят до дълбоки екологични трансформации, засягащи както морските екосистеми, така и цялата планета.
