През 2016 г. учени откриват, че гренландска акула, обитаваща водите на Северния ледовит океан, е на възраст около 400 години, което я прави най-дълго живялото гръбначно животно на планетата. Според специалистите тази акула е родена през 1627 г., много преди индустриалната епоха.
Изследването на гренландските акули започва осем години по-рано, когато учените решават да изследват тяхната възраст, използвайки радиовъглеродно датиране на специална част от телата им – очната леща. Оказва се, че лещата на акулата съдържа протеини, които не се подменят с времето. Чрез анализ на тези протеини учените успяват да изчислят възрастта на акулата.
Юлиус Нилсен, морски биолог от Университета в Копенхаген, споделя, че екипът очаквал гренландската акула да бъде необичайно животно, но никой не предполагал, че може да достигне такава възраст. Сложността на изследването произтича от липсата на твърди тъкани в тялото на акулата, които да се използват за определяне на възрастта, както се прави при други видове акули. Въпреки това учените откриват начин да използват състава на очната леща, за да постигнат този забележителен научен успех.
Този метод не дава абсолютно точна възраст, но дори и при най-ниските оценки, гренландската акула остава най-дълго живялото гръбначно същество, което човечеството е познало.
