Държавният бюджет трябва да отразява ясни управленски цели и приоритети, тъй като именно чрез него всяко правителство показва визията си пред обществото. Това коментира в ефира на националната телевизия бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.
По думите ѝ е настъпил моментът за ограничаване на прекомерно нарасналите публични разходи, като същевременно се прави опит мерките да не доведат до сериозно влошаване на доходите на гражданите.
Икономистът Георги Ангелов определи финансовата рамка като по-скоро завършващ бюджет, отколкото документ с нова визия. Според него положителната страна е липсата на драстични промени като увеличение на данъците или допълнително натоварване върху бизнеса. Той обаче изрази притеснение, че проблемът с инфлацията остава без реално решение.
„Продължава вливането на значителни средства в икономиката, което поддържа инфлационния натиск. Разчита се банките да ограничат кредитирането, но засега данните не показват подобна тенденция“, посочи Ангелов.
Банкерът Левон Хампарцумян също отправи критики към предложения бюджет. Според него основната му задача е политическа, а не реформаторска.
„Този бюджет изглежда насочен към краткосрочни цели. Истински важният тест ще бъде финансовата рамка за следващата година“, заяви той.
Христова подчерта още, че след години на спорно управление на публичните средства е необходимо възстановяване на доверието във финансовата политика на държавата. По думите ѝ липсват достатъчно мерки за устойчиво развитие на пенсионната система, а връщането на стабилността неизбежно ще засегне определени групи и интереси.
От своя страна Ангелов настоя за промени в условията за ранно пенсиониране в системата на вътрешното министерство, ако не се предвиждат корекции във възнагражденията.
Хампарцумян беше категоричен, че в представения проект не се виждат сериозни структурни реформи, които да доведат до реално намаляване на държавните разходи.
„Очаквам конкретни действия още сега, а не обещания за следващата година“, заключи той.
