Работодателите и служителите трябва да декларират действителните възнаграждения в трудовите договори и върху тях да се плащат реалните осигуровки. Това е важно не само за настоящите доходи, но и за размера на бъдещите пенсии, предупреди бившият социален министър и дългогодишен депутат д-р Хасан Адемов.
Пред БНР той коментира новия механизъм за определяне на минималната работна заплата и показателите, които ще участват при изчисляването ѝ. Според него постигнатото съгласие между социалните партньори е положителна стъпка, тъй като формулата се основава на измерими икономически показатели.
Сред тях са индексът на цените на стоките от малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност на 1 зает за последните 10 години. Показателите имат за цел да отчетат покупателната способност, общото равнище и динамиката на възнагражденията, както и производителността на труда.
На тази основа Министерството на труда и социалната политика и социалните партньори са определили диапазон от 620,20 евро до 672 евро за преговорите около минималното възнаграждение. Адемов отбеляза, че заради необходимостта от данни за медианната заплата Националният статистически институт е трябвало да извърши изчисления в кратки срокове.
Според бившия социален министър ключово условие е използваните показатели да могат да бъдат обективно измервани. Именно това би позволило формулата да бъде максимално прозрачна и да не зависи от субективни политически решения.
Адемов обърна внимание и на значителната разлика между България и останалите европейски държави по отношение на дела на хората, получаващи минимална работна заплата. В много страни от ЕС те са около 5%, докато в България делът им надхвърля 20%. По неофициални данни това представлява около 620 000 души.
По думите му при определянето на минималното възнаграждение трябва да бъдат намерени приемливи решения между различните позиции на социалните партньори. Синдикатите поставят акцент върху издръжката на живота и адекватността на минималната заплата, докато икономическите показатели трябва да гарантират, че размерът ѝ е съобразен с реалните възможности на страната.
Според Адемов е необходимо да се следят както разходите за живот, така и равнището на средната и медианната заплата, за да се гарантира по-обективен подход.
Той припомни и че европейската директива за адекватните минимални работни заплати поставя акцент върху колективното трудово договаряне. Според него именно диалогът между работодатели и синдикати трябва да има ключова роля при определянето на възнагражденията и условията на труд.
