Смъртта остава тема, която трудно се обсъжда открито, но специалисти от областта на палиативната и хосписната грижа предупреждават, че повечето представи за умирането са погрешни и водят до излишен страх и съжаление. Разговори с лекари, медицински сестри и социални работници разкриват ключови практики и грешки, които близките и пациентите могат да избегнат при края на живота.
Пени Смит, регистрирана медицинска сестра и мениджър по качество в хоспис в щата Вашингтон, казва, че образите от филмите дават погрешно впечатление: „Тишината и спокойствието при излизането от живота, както го виждате на екрана, са рядкост“, обяснява тя и уточнява, че в практиката процесът често включва промени в цвета на кожата, в дишането и в реактивността на пациента. Смит също така е популяризирала опита си в TikTok по време на пандемията от COVID-19 и има около 640 000 последователи, където демонстрира какви са типичните признаци и реакции при умиране и как те да не тревожат излишно семействата.
Социалната работничка Франсес Айххолц-Хелър от NewYork-Presbyterian/Columbia University Irving Medical Center обръща внимание на друг често срещан мит: че опиатите като морфина „ускоряват“ смъртта. По думите ѝ, болкоуспокояващите се прилагат, за да облекчат страданието, а внезапният краен изход след поставянето им обикновено отразява вече настъпващия процес на умиране, а не причинно-следствена връзка.
Емоционалната страна на процеса също създава трайни последствия. Д-р Адити Сети, лекар в хоспис и дула за края на живота, предупреждава, че нерядко близките изпитват силни съжаления, защото отказват да чуят или да бъдат до умиращия поради собствен страх. Тя призовава за присъствие и готовност да се слуша, когато човек иска да сподели преживявания и мисли в последните дни. От друга страна, Пени Смит подчертава, че не всеки е длъжен да форсира неискрени примирения при обтегнати връзки; присъствието трябва да бъде автентично.
Специалистите отбелязват, че представите за идеалния край на живота са различни: някои пациенти предпочитат тишина и уединение, други – шумни събирания и празненства. Смит разказва за случай, в който тя първоначално е очаквала тиха обстановка, но синът на пациентката е обяснил, че майката обожавала футболните партита и именно такова събиране ѝ донесло радост в последните дни.
Недостатъчната предварителна подготовка е друг голям проблем. Автори и лекари в материала посочват, че много хора не говорят за своите желания за края на живота, което често води до ситуации с прием в отделения за интензивно лечение и агресивни интервенции. Доктор Джесика Зитър, цитирана в разговора, предупреждава за т.нар. „лента на края на живота“, когато пациенти биват подложени на болезнени терапии в опит да се удължи животът на всяка цена. Експертите съветват да се попълват документи за предварително планиране и да се определят доверени хора, които да ръководят решенията при невъзможност на пациента да ги изрази.
За улесняване на разговорите с близки някои хосписни работници препоръчват програми като Five Wishes и играта с карти GoWish, които помагат да се формулират ценности и приоритети за края на живота. Ladybird Morgan, медицинска сестра и консултант по палиативни грижи, препоръчва тези методи като начало на диалог, който да предотврати бъдещи конфликти и съжаления.
В материала специалистите подчертват разликата между палиативните грижи и хосписа и отбелязват, че ранната палиативна помощ често подобрява качеството на живот и може да удължи оцеляването чрез намаляване на страданието. И все пак, по-здравословното отношение към темата изисква обществено приемане, повече разговори и реалистични очаквания за това как изглежда умирането в действителност — теми, които се отразяват като важни новини и заслужават внимание от медиите и обществото.
Тези наблюдения и препоръки представляват съществена информация за всеки, който иска да планира края на живота си или да подпомогне близък в този период, като новините за практическите стъпки и грешките, които трябва да се избягват, вече достигат до публика чрез различни канали, включително и чрез по-неформални платформи — съобщава town.bg. Важно е да се водят открити разговори в семейството и да се използват наличните инструменти, за да се намали последващото съжаление.
Източник: The Huffington Post
Абонирайте се за нас в Google News.
