Днес Българската православна църква отбелязва празника на Свети Игнатий Богоносец, по-известен в народния календар като Игнажден – един от най-наситените с вярвания и обичаи дни в годината. Светецът носи прозвището Богоносец, защото според преданието е казвал, че носи Бог в сърцето си. Той приема мъченическа смърт в началото на II век, след като по заповед на римския император Траян е хвърлен на лъвовете.
На този ден имен ден празнуват Игнат, Игната, както и всички с имена, свързани с огъня и светлината – Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Игнажден заема особено място в народната традиция. Вярва се, че именно от него започва новата година и цикълът на коледните празници. Според фолклорните представи това е началото на т.нар. „Мръсни дни“, които продължават до Богоявление и символизират прехода от старото към новото време.
Вечерта срещу празника е първата кадена вечер. Трапезата е постна и включва хляб, сурово жито, орехи и други семпли храни. Запалва се свещ, а най-възрастният в дома обхожда къщата с тамян и въглен, за да я предпази от злото. Част от използваните предмети се запазват за следващите кадени вечери. В християнската традиция се вярва, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица.
Периодът около празника е свързан и с представи за плодородие и раждане. В някои райони младите жени, които още не са раждали, избягват тежка работа с надеждата за по-леко майчинство и здраво потомство.
Особено значение се отдава на първия човек, който прекрачи прага на дома в този ден. Той е известен като „полазник“ или „спохожняк“, а от неговия късмет се гадае каква ще бъде идната година за семейството. Ако гостът е добър и успешен човек, се вярва, че благополучието ще съпътства домакините през цялата година. Затова в миналото изборът на първия гост често не е бил случаен.
Обредите на Игнажден започват още призори край огнището и продължават през целия ден. Символично се „засяват“ житни зърна в къщата с благословия за берекет, а плодове и орехи се поднасят както на огнището, така и на първия гост. Всички ритуали са насочени към привличане на плодородие, здраве и късмет за хората и добитъка през идващата стопанска година.
Игнажден остава празник, в който християнската вяра и народната магия се преплитат, за да дадат символично начало на най-светлите дни в българския календар.
