Едно от последствията от въвеждането на еврото в Хърватия е било рязко покачване на цените, защото преди това те са били задържани административно. Това посочи икономистът Стоян Панчев в ефира на Нова телевизия. По думите му, в Хърватия инфлацията се е повишила още след положителния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Панчев изрази скептицизъм относно готовността на България да въведе еврото от началото на 2026 г., подчертавайки, че българската администрация няма капацитета да приложи ефективно необходимите мерки. Той изрази и съмнение в достоверността на статистическите данни от НСИ.
На противоположната позиция застана финансистът Левон Хампарцумян, който защити въвеждането на еврото и заяви, че конкуренцията и контролът са факторите, които реално държат цените в равновесие, а не административните мерки. Той допълни, че сезонното поевтиняване на доматите, краставиците и чушките показва именно силата на пазара.
Хампарцумян призна, че страната има вътрешни проблеми, но подчерта, че БНБ и Министерството на финансите „си знаят работата“. Според него преминаването към еврото не крие риск и няма примери за страни, които да са обеднели вследствие от приемането на единната валута. Като пример той посочи Словакия, където въвеждането на еврото не е попречило на политическата динамика, включително идването на власт на Роберт Фицо.
Дебатът отразява различията в икономическите възгледи по въпроса за еврозоната – едни се опасяват от икономически сътресения, други виждат в това стъпка към стабилност.
