Контролът върху храните в България трябва да бъде постоянен и превантивен, а не да се разчита единствено на подадени сигнали, заяви изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов. По негови думи системата за надзор върху хранителните продукти, включително млечните, е хронично неефективна и оставя сериозни празнини на пазара.
Николов посочи, че проблемът с т.нар. имитиращи млечни продукти е дългогодишен и добре документиран, но без реални последици. Той припомни, че по официални данни на Министерството на земеделието всяка година се произвеждат между дванадесет и тринадесет хиляди тона такива изделия, които формално не са млечни, но реално попадат в хранителната верига.
Според експерта именно тук възниква основният въпрос – защо потребителите почти не виждат ясно обозначени такива продукти в търговската мрежа. Той допуска, че значителна част от тях се използват в масовото хранене и преработката, включително в закуски, салати и дори в обекти за обществено хранене.
По думите му липсата на ефективни проверки позволява подобни практики да се развиват без достатъчен контрол, което той определя като системен и продължителен проблем. Николов подчерта, че в редица съседни държави подобни нарушения не се наблюдават в същия мащаб.
Експертът използва и по-критични формулировки, като определи ситуацията като сериозен пропуск в надзора, който не се решава с кампанийни действия. Според него необходим е устойчив контролен механизъм, който да действа преди продуктите да достигнат до потребителя, а не след получени сигнали.
В разговора той коментира и предложените мерки на Комисията за защита на конкуренцията, като ги определи като правилна посока, но постави въпрос защо именно тази институция поема водеща роля в процеса.
Николов засегна и по-широката икономическа картина, включително бюджетната политика и инфлационните процеси. По негово мнение увеличаването на дълга не носи устойчиви ползи, ако не е насочено към реални инвестиции, а не към текущи разходи. Той допълни, че в последните години България се е възприемала като страна с фискална дисциплина, но тази тенденция вече се променя към по-високи дефицити и разходи.
