Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,8% през септември 2026 г. при 3,2% през август, показва последната оценка на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Поскъпването на енергията, храните и жилищата натоварва бюджетите на домакинствата в целия блок, а институциите в Брюксел търсят начини да смекчат удара.
Най-тежко е положението в Испания, където скокът на местните енергийни разходи е изтласкал инфлацията до 5%. В Белгия тя достига 4,69%, което е най-високото ниво от 2023 г. насам, а в Италия е 4,2%. Германия отчита ръст до 3,3%. Във Франция показателят остава висок, 3,4%, но все пак е по-нисък, отколкото при повечето ѝ съседи.
Основен двигател на цените е рязкото поскъпване на природния газ, електроенергията и автомобилните горива. Към това се добавя и поскъпването на щатския долар в края на лятото, което оскъпи стоките, внасяни срещу долари. Ефектът не е еднакъв във всички сектори, но за европейските семейства означава допълнителна финансова тежест.
Скъпа храна и „свиващи се“ опаковки
Според последното издание на Таблото за потребителските условия на Европейската комисия 35% от гражданите се тревожат дали ще могат да си осигурят храна. Инфлацията при храните и стоките за домакинството остава между 3% и 7% в зависимост от държавата. Войната в Близкия изток и последвалите енергийни сътресения не позволяват сметките от супермаркета да се върнат до нивата отпреди пандемията, тъй като скъпите горива и газ оскъпяват производството, превоза и торовете.
Основни продукти като млечните са поскъпнали чувствително – маслото струва с 50% повече, отколкото преди пандемията, а млякото – с 40%. Кафето, чаят, какаото, захарта, шоколадът и сладкарските изделия са особено засегнати от екстремното време и слабата реколта. Месото също става все по-недостъпно заради по-скъпия фураж, а говеждото, птичето и свинското продължават да са с 30% над равнищата от 2019 г.
Картофите за кратко поевтиняха в началото на годината, но рекордните летни горещини и сушите в земеделските райони на Европа вдигнаха цените на пресните плодове и зеленчуци. Зелените зеленчуци днес са с 25% до 30% по-скъпи.
Пакетираните стоки, включително бебешките храни, пък са засегнати от т.нар. скрита инфлация (shrinkflation) – производителите незабелязано намаляват количеството в опаковката, без да променят цената. Пример за това е кутия адаптирано мляко, чието съдържание пада от 800 г на 750 г, или по-малкият обем на перилните препарати. За да ограничи практиката, ЕС въведе изискване търговците да обявяват цената за килограм, което улеснява сравняването на продуктите и откриването на поскъпвания.
Европейската централна банка (ЕЦБ) се бори с общата инфлация чрез повишаване на лихвените проценти, но този инструмент не може пряко да реши проблеми от страна на предлагането, като недостига на реколта. В подкрепа на земеделските производители Съюзът разчита на Европейския механизъм за готовност и реагиране при кризи, свързани с продоволствената сигурност (EFSCM), на извънредните инструменти на Общата селскостопанска политика – субсидирано застраховане, взаимоспомагателни фондове и схеми за стабилизиране на доходите, както и на средства от програмата „Хоризонт Европа“ за иновации в земеделието, съобразени с климата.
Енергийната криза удря милиони европейци
По данни на Евростат най-малко 35 милиона европейци живеят в енергийна бедност. Енергийната инфлация в еврозоната е скочила до 18,8%, което се отразява и на други отрасли, и на сметките на потребителите. Близо 40 милиона души не могат да отопляват домовете си достатъчно, а 15% от домакинствата са изостанали с плащането на комуналните услуги. В България (16,1%), Гърция (18,1%) и Португалия около 30% от населението ограничава отоплението през зимата, за да не изпадне във финансов срив.
Главната причина е войната между САЩ и Иран. През Ормузкия проток минава 20% от световния петрол, а затварянето му е извадило от пазара средно по 14 милиона барела дневно. След ескалацията броят на корабите, преминаващи всеки ден, спадна от 129 до едва 3–5. Блокирани там остават суровият петрол и 20% от световните доставки на втечнен природен газ.
В началото на месеца американският президент Доналд Тръмп заобиколи западните санкции и договори „енергийно примирие“ с Путин, като се съгласи САЩ да внасят евтин руски дизел преди междинните избори. Така ЕС остава сам срещу последиците от затварянето на протока и зависи от намалени енергийни доставки. Съюзът трябва да надплаща азиатските купувачи за алтернативни източници и да използва по-дълги маршрути, което допълнително вдига разходите.
Брюксел се стреми да ускори координиран план за реакция, който да предпази гражданите от ценовите скокове, да осигури управление на стратегическите петролни резерви и да предостави спешна помощ. Нова работна група по енергийното търсене и Платформата на ЕС за енергия и суровини (бившата AggregateEU) имат за цел да засилят сътрудничеството и да направят доставките по-сигурни и по-достъпни. На национално ниво уязвимите домакинства могат да бъдат защитени чрез забрана за спиране на енергийните услуги, извънредни мерки за тарифите и целеви енергийни ваучери. ЕС обмисля и по-гъвкави изисквания за стратегическите запаси, включително възможно намаление с до 80% за някои държави, за да се справи с натиска върху доставките и пазарните колебания.
Жилищата и образованието – нови огнища на протест
Растящите жилищни разходи са сред основните причини за протестите срещу високите разходи за живот, които през последните седмици обхванаха Испания, Франция, Португалия, Гърция и Италия. Спрямо средното ниво за 2025 г. цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 19 държави от ЕС, като начело са Португалия (+10,3%), България (+9,4%) и Словакия (+9,1%). Наемите са се повишили навсякъде с изключение на Словения (-0,9%) и Финландия, където остават без промяна. Най-голям е ръстът им в Хърватия (+21,9%), България (+6,4%) и Гърция (+5,0%), сочат данните на Евростат.
Урбанизацията, увеличаването на населението и миграцията са довели до търсене, което изпреварва предлагането. Според Европейската комисия до 2035 г. Европа ще се нуждае от над 2 милиона нови жилища годишно, а Евростат отчита, че строителните разходи са нараснали с 56% между 2010 и 2024 г. Високите цени ограничават и мобилността на работната сила. По оценка на Международния валутен фонд през последното десетилетие около един милион премествания по работа в рамките на ЕС не са се осъществили, защото хората не са могли да си позволят да живеят по-близо до работното си място. Фирмите трудно привличат кадри, което спъва растежа и иновациите и ги принуждава да се разрастват далеч от скъпите региони.
През септември Комисията предложи Акт за достъпните жилища – най-новата мярка на ЕС срещу кризата. Документът определя като „зона под жилищен натиск“ район, в който средното жилище струва поне осемгодишния разполагаем доход. В такива зони властите могат да се намесят, например като ограничат краткосрочните наеми и използването на втори жилища или като запазят достъпни жилища за купуващи за първи път и за домакинства с ниски и средни доходи. Актът надгражда Плана за достъпни жилища от 2025 г. и Европейския план за действие в областта на жилищното настаняване. Към септември 2026 г. кохезионната политика е добавила 4,7 млрд. евро към вече отпуснатите 10,4 млрд. евро за енергийноефективни и социални жилища за уязвими хора, а Националните и регионалните партньорски планове ще продължат тези инвестиции в рамките на многогодишния бюджет на ЕС за 2028–2034 г.
Недоволство има и в образованието. Докладът на ЕС „Инвестиране в образование“ (2026) показва, че през 2024 г. разходите за образование са останали стабилни на ниво 9,7% от общите публични разходи, но все още с 0,3% под нивото отпреди пандемията. Натискът на дълга кара правителствата да режат средства, а променените геополитически и икономически приоритети пренасочват парите към отбраната и енергетиката.
В средата на септември френски ученици и студенти излязоха на улицата заради липсата на учители, препълнените класни стаи и лошата инфраструктура. Протестите се разпространиха в Ирландия, Португалия, Гърция и Белгия с искания за по-ниски такси, повече финансиране и по-добри икономически политики. Миналия уикенд във Франция и Италия демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията и стотици арести след седмици на окупации на училища и вандализъм. Младите хора настояват за стабилни перспективи, тъй като поскъпването прави достъпа до образование все по-зависим от семейния произход. Според ICEF Monitor разходите за студентско настаняване са нараснали с 11% през 2024 г., а Еразъм студентска мрежа отчита, че стипендиите не стигат за покриване на разходите за живот на 35,63% от студентите.
Макар образованието да е в правомощията на държавите членки, ЕС подкрепя националните инвестиции. В бюджета за 2021–2027 г. основните инструменти са „Еразъм+“ (26 млрд. евро), Европейският корпус за солидарност (1,01 млрд. евро), „Хоризонт Европа“ (93,5 млрд. евро), Европейският социален фонд+ (95 млрд. евро) и „Творческа Европа“ (2,53 млрд. евро). За периода 2028–2034 г. Комисията предлага 40,8 млрд. евро за „Еразъм+“, включително подкрепа за жилища за студенти, докато Европейският парламент настоява сумата да стане 47,39 млрд. евро и да се въведат механизми, отчитащи разликите в разходите за живот и жилища между държавите. Новата програма AgoraEU ще подпомага културата, медиите и гражданското общество, като надгражда „Творческа Европа“ и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).
