В продължение на близо десетилетие гражданин води битка за имотните си права, които и към момента са му под възбрана от КПКОНПИ. Поставя се под съмнение действията и бездействията на няколко институции.
Собственикът разбира за почти свършена обстоятелствена процедура на собствения си имот, който е под възбрана от КПКОНПИ. Случаят обхваща период от 2013 до 2026 година и включва съдебни решения, административни процедури и твърдения за документни нередности.
Според изложената информация, в края на 2013 г. е закупен имот, за който собственикът разполага с нотариален акт и редовно платени данъци през годините. През 2016 г. имотът е запориран от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОМПИ). Малко преди запора, в началото на същата година, имотът е запориран във фирма, собственост на лицето.
Същевременно през 2016 г. се появява искова молба от Румен Нейчев Ралчев за 600 кв. м от имота. По думите на собственика, представените документи са били фалшиви, но въпреки това съдът е уважил иска.
Още по-притеснително, според сигнала, въпросните 600 кв. м не са били вписани в продължение на години в Агенция по вписванията, както и в кадастъра и службите по местни данъци. Това се случва едва през лятото на 2025 г. Като същевременно собственика по Нотариален акт плаща данъци на 1660 км метра до ден днешен
Само няколко месеца по-късно – на 4 ноември 2025 г. – собственикът получава уведомление за започнала обстоятелствена проверка за останалата част от имота (1066 кв. м). Процедурата е инициирана от Митко Тодоров чрез пълномощник Живко Коев.
Според твърденията, нито една от ключовите институции – включително областната администрация, кадастъра и данъчните служби – не е уведомила собственика за развиващите се процедури. Единственото известие идва от Община Варна, непосредствено преди изготвяне на констативен нотариален акт с участието на свидетели.
Собственикът твърди, че е подал сигнали до кадастъра, прокуратурата, общината и нотариална кантора, като е посочил съмнения за измама. Впоследствие е извикан в Икономическа полиция, където е предоставил документи за собственост.
Въпреки наличието на нотариален акт от 2013 г., платени данъци и издавани скици през годините, от него са били изискани допълнителни доказателства, включително свидетелски показания от съседи. По думите му, му е било заявено, че тези документи не са достатъчни, за да удостоверят собствеността му.
Случаят придобива още по-сложен характер с информацията, че подадената жалба се прехвърля между различни прокурори, без ясно развитие или решение.
На 20.03.2026 е получен отказ от Варненската прокуратура за образуване на дело за всички тези нередности от страна на институциите в лицето на държавата поради липса на доказателства. Това поражда съмнения на базата на всички документи, запори на собственика и появата на трето лице, което се опитва да придобие чужд имот запориран от държавата и нейните институций. Това ако не са доказателства ?!
Оказва се, че към момента община Варна се готви да издаде документи за собственост на лице, което няма нищо общо със запорираната личност. В отговора си споменават, че не намират нищо притеснително, което би могло да доведе до дело, при положение, че фактите говорят за необходимост от завеждане на такова.
Казусът остава висящ, а засегнатият гражданин поставя въпроса за ефективността, прозрачността и координацията между институциите при защита на правото на собственост.
