Анализаторите от ING Think прогнозират ускорение на инфлацията в еврозоната до 2,5% през второто тримесечие, като за цялата година очакват средна инфлация от 2,1%. По данни на town.bg в доклада експертите посочват, че влиянието на конфликта в Близкия изток ще утежни икономическата среда и ще доведе до временни повишения на цените на петрола и природния газ.
В доклада се посочва, че след пиковото второ тримесечие с 2,5% инфлацията ще се забави до 2,1% през третото и до 1,9% през четвъртото тримесечие. ING Think прави паралел със ситуацията от края на 2021 и началото на 2022 г., когато енергийните цени бяха в центъра на инфлационните вълни, но отбелязва две ключови разлики. Първо, според анализа, днес Европа не е зависима основно от един доставчик на енергийни ресурси, каквато беше ситуацията с руските доставки по-рано. Второ, настоящото поскъпване на енергоносителите настъпва в края на зимния сезон, а не в неговото начало, което променя динамиката на предлагане и търсене.
Анализът прогнозира и въздействие върху лихвената политика на Европейската централна банка. По-високите цени на петрола и природния газ, както и вероятното поскъпване на храните, ще поставят Франкфурт пред дилема дали да запази основните лихвени проценти по-дълго време, вместо да ги понижи скоро, както мнозина очакваха. ING Think смята, че запазването на по-високи лихви за по-продължителен период е вероятният отговор на централната банка предвид инфлационния натиск.
По отношение на икономическия растеж, консултантите от ING Think прогнозират годишен ръст в еврозоната от 1,1%. Те очакват забавяне през второто тримесечие до 0,8% на тримесечна база, но предвиждат възстановяване и ускорение в следващите месеци. Така отчетеният годишен резултат от 1,1% отразява умерена, но нестабилна възстановителна траектория, в която енергийните и геополитическите фактори играят централна роля.
Докладът обръща внимание и на енергийните пазари: временното поскъпване на петрола и газа ще причини допълнителен инфлационен импулс, но според оценките на ING Think шокът няма да има същата продължителност и интензитет като предходни кризи, благодарение на по-голямото диверсифициране на доставките. Въпреки това, краткосрочните ефекти върху потребителските цени и бизнес разходите са достатъчни, за да повлияят на икономическата активност и на решенията за паричната политика.
В контекста на тези прогнози анализаторите подчертават, че европейските политики и пазарните реакции ще бъдат ключови за изхода от настоящата ситуация. Ако енергийните цени останат високи по-дълго от очакваното, натискът върху инфлацията може да се удължи, което от своя страна ще засили аргументите за по-строга или по-дълго задържана парична политика от страна на ЕЦБ. При обратното развитие — бързо нормализиране на цените на енергоносителите — инфлацията вероятно ще се върне към по-умерени нива през втората половина на годината.
Новината е от значение за инвеститори, бизнеса и домакинствата, тъй като по-високите енергийни разходи и потенциално задържани лихви влияят на кредитирането, разходите и очакванията за растеж. Важни новини за пазара и политиците ще останат внимателно следени през следващите тримесечия, тъй като комбинацията от енергийни шокове и геополитическа несигурност може да предизвика преразглеждане на плановете за инвестиции и потребление.
Това резюме на прогнозите на ING Think беше отразено и в други форуми за икономически анализи, включително на платформи като таун.бг, като акцентът остава върху необходимостта от баланс между контрол на инфлацията и подкрепа за растежа. За читателите това означава, че следващите седмици и месеци ще бъдат критични за формиране на по-дългосрочните тенденции в еврозоната.
Абонирайте се за нас в Google News.
