Испания и Италия се обявяват срещу натиска на НАТО за драстично увеличение на военните разходи

Разраства се напрежението между страните членки на НАТО по повод предложението за значително увеличаване на разходите за отбрана. Испания и Италия изразиха открито несъгласие с амбициозния план на алианса, който цели военните бюджети да достигнат 5% от брутния вътрешен продукт, предава Reuters.

Премиерът на Испания Педро Санчес изпрати официално писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с искане за „по-гъвкав подход“ или пълно изключване на Испания от новата цел. Според Санчес, подобно увеличение би било „неразумно и контрапродуктивно“, тъй като ще навреди на икономическите приоритети на страната и на усилията на Европейския съюз да изгради независим отбранителен капацитет.

Испания е на последно място по военни разходи в алианса, с едва 1,28% от БВП през 2024 г., но наскоро се ангажира да постигне сегашната цел от 2%. Въпреки това, плановете за скок до 5% срещат сериозна съпротива не само от страна на испанското правителство, но и от коалиционните партньори и опозицията в парламента.

Италия също повдигна тревоги по темата. Финансовият министър Джанкарло Джорджети определи действащите бюджетни правила на ЕС като „глупави и безсмислени“, тъй като не позволяват на страни с дефицит над допустимия праг от 3% да се възползват от по-гъвкав режим за отбранителни инвестиции.

Според Джорджети, настояванията за ръст на военните разходи противоречат на усилията на Италия да намали бюджетния си дефицит до 2,8% от БВП до 2026 г. Рим е особено предпазлив, тъй като всяко ново натоварване може да постави под риск възстановяващата се позиция на страната на финансовите пазари.

Вместо това, Италия предпочита съвместен европейски подход – чрез емитиране на общ дълг за финансиране на сигурността. Но подобна идея изисква единодушната подкрепа на останалите страни от ЕС, което я прави политически трудно осъществима.

Докато НАТО настоява, че сигурността в Европа изисква спешни и мащабни инвестиции, вътрешнополитическите и икономически реалности на някои страни членки поставят под въпрос постижимостта на новите цели.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване