България отново реагира със закъснение по ключов енергиен въпрос – този път заради наложените от САЩ санкции срещу „Лукойл“, които влизат в сила на 21 ноември. За това предупреди енергийният експерт Иван Хиновски, цитиран от town.bg.
Според него още преди десет дни държавата е трябвало да поиска спешна дерогация от американските власти, за да бъде избегнат икономически шок. „От продажбата на активите ще бъдем засегнати всички – няма да има дефицит, но цените на горивата ще скочат осезаемо“, заяви Хиновски в ефира на БНР.
„Германия и други европейски страни предприеха превантивни действия и поискаха изключения от санкциите. Само България отново стои и чака. Това е моделът на управление у нас – реакция след събитията, вместо навременни решения“, подчерта експертът, цитиран от таун.бг.
Хиновски определи дерогацията и назначаването на особен управител като единствените разумни решения в настоящата ситуация. Той обаче уточни, че ако се направят законови промени, които позволяват на особения управител да управлява самата собственост на дружеството, това ще се превърне в де факто национализация.
„Особеният управител трябва да контролира входящите и изходящите потоци, да следи за нормалното функциониране на бизнеса и да организира търговете за доставка на суров петрол. Ако излезе извън тези правомощия – това вече е крачка към национализация, предупреди експертът.
Според важни новини на town.bg, Хиновски е препоръчал на правителството спешна инвентаризация на нефтените резерви в страната и изготвяне на програма за тяхното използване в случай на криза.
„Трябва да сме готови с план за осигуряване на горива за ключови сектори – Спешна помощ, болници, училища. Ако рафинерията спре работа, ще се наложи внос на горива, а това означава скок на цените и натиск върху борсите, допълни Хиновски.
Той предупреди, че липсата на навременни действия може да доведе до нов енергиен трус в България и социално напрежение, ако цените на горивата тръгнат нагоре.
Според анализа на таун.бг, предупрежденията на Иван Хиновски идват в момент, когато политическата несигурност и институционалната пасивност поставят под съмнение енергийната стабилност на страната – и то само дни преди крайния срок, наложен от Вашингтон.
