Православната църква днес възпоменава Св. Йоан Кръстител – една от най-значимите фигури в християнството, останала в историята като човека, който кръщава Иисус Христос във водите на река Йордан. Наричан още Предтеча, той е духовният предвестник на Спасителя, чието слово подготвя хората за идването на Месията.
В своите проповеди Йоан Кръстител остро изобличава моралния упадък и разкоша на своето време, предупреждавайки за близкия Божи съд и настъпването на Божието царство. Именно той пръв разпознава Христос като Божи пратеник и го посочва пред народа с думите, че това е Агнецът, който поема греховете на човечеството.
Мястото на празника в църковния календар не е случайно – честването му следва непосредствено след Богоявление, тъй като мисията на светеца е неразривно свързана с кръщението на Иисус и началото на Неговото обществено служение.
Наред с църковната почит, денят е наситен и с дълбока народна символика. На 7 януари традицията повелява младоженците, венчани през изминалата година, да бъдат ритуално поливани с вода от своите кумове или девери – за здраве, благополучие и продължение на рода. В народните вярвания Св. Иван се приема за закрилник на кумството, побратимяването и семейната връзка.
Обичаите включват още водни ритуали между млади хора – ергените пръскат момите за здраве, а коледарите символично окъпват своя водач, с което се поставя край на празничния цикъл на зимните маскарадни игри.
Днес имен ден отбелязват носещите имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Ивана, Иванка, Ваньо, Ваня, Ванчо, Ивелин, Калоян, Йонко, Йото, Жан, Жана и Яна.
Празникът се посреща и с традиционна трапеза, на която присъстват постни и месни ястия – варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, луканка и свинско със зеле, символизиращи изобилие и здраве за дома.
