Дълбоко под повърхността на световните океани учени откриват масивни вулканични структури, които досега са оставали невидими за картографите. Екип, воден от вулканолога Андреа Веролино от френския университет „Париж-Сакле“, съобщава за 73 напълно нови подводни калдери — огромни кратероподобни вдлъбнатини, образувани при изсипване на големи обеми магма и последващо провисване на земната кора. Това са важни новини за научната общност и за обществото като цяло, съобщава town.bg.
Откритието се дължи на адаптация на сложен компютърен алгоритъм, първоначално разработен за разпознаване на ударни кратери на Марс. Изследователите приложиха софтуера върху батиметрични карти, които показват релефа на океанското дъно, и проведоха поредица от автоматични филтри и ръчни проверки. На първоначален етап алгоритъмът маркира 87 435 потенциални формации. След задълбочена селекция списъкът бе стеснен до 78 вероятни калдери, от които 5 вече бяха известни на науката — което послужи като проверка за надеждността на метода. Останалите 73 са открити за първи път и, ако бъдат окончателно потвърдени, ще утроят броя на известните подводни калдери на Земята.
Калдерите представляват потенциално сериозен геоложки риск. При силни подводни изригвания те могат да предизвикат мегаизригвания, опустошителни цунамита, шокови вълни и хвърляне на огромни количества пепел и пара в атмосферата. Като илюстрация авторите напомнят за мощното изригване на Хунга Тонга-Хунга Хаапай през 2022 г., което предизвика атмосферни вълни, цунами и значителни поражения — събитие, което засегна вниманието на геофизиците към подводните вулканични процеси.
Анализът на новооткритите калдери разкрива неочаквано разпределение: 8 от тях са по средноокеанските хребети, където тектоничните плочи се раздалечават; 9 лежат във вулканични дъги; и цели 61 са разположени във вътрешността на тектоничните плочи, например по вериги от подводни планини, а не на класическите гранични линии между плочи. Това показва, че големи вулканични структури могат да се формират и да съществуват далеч от добре познатите зони на субдукция и рифтове, което променя представите за географското разпространение на потенциални опасности.
Методологията, базирана на изкуствен интелект и големи батиметрични бази данни, ускорява картографирането на труднодостъпни райони и позволява по-ефективна предварителна идентификация на рискови обекти. Комбинацията от автоматично разпознаване и последваща човешка проверка гарантира висока прецизност, посочват авторите. Откриването на тези 73 обекта не е само академично постижение — то представлява основа за систематично наблюдение и ранна оценка на заплахите, които подводната вулканичност може да представлява за крайбрежните общности и глобалната среда.
Учениятският екип публикува резултатите си в списание Communications Earth & Environment и подчертава, че целта е да се създаде база за бъдещи наблюдения, моделиране и аварийно планиране. Дори калдери, които в момента се считат за „угаснали“, могат да се пълнят с магма и да се върнат към активност. Идентификацията им е първата стъпка към разработване на системи за мониторинг и механизми за предупреждение, които да намалят риска от катастрофални последици.
Откритието също така подчертава ролята на интердисциплинарните подходи — прилагането на космически технологии и алгоритми за проучване на Марс към изучаване на Земята показва как взаимстваните методи могат да доведат до пробиви в познанието. За научните институции следващите стъпки включват детайлни полеви изследвания, събиране на образци и инсталиране на наблюдателни системи, които да потвърдят статуса и активността на новооткритите калдери.
Абонирайте се за нас в Google News.
