Ново изследване установява, че хранителният режим MIND — съчетание между елементи от Средиземноморската диета и DASH — е свързан със значимо забавяне на структурните промени в мозъка, еквивалентно на около 2,5 години по‑бавен процес на стареене при възрастни хора, съобщава town.bg. Тези изводи бяха представени като важни новини от екип, проследил хранителните навици и мозъчните промени в продължение на 12 години.
MIND (Mediterranean‑DASH Intervention for Neurodegenerative Delay) набляга на конкретни храни, които по данни от проучването най-силно свързват диетата с по‑бавно структурно стареене: горски плодове и бобови, листни зелени зеленчуци, риба и птиче месо, както и пълнозърнести храни, зехтин и ядки. В същото време режимът ограничава консумацията на храни с високо съдържание на наситени мазнини, като масло, червено месо, пържени изделия и в по‑ограничена степен сирене.
Анализът, публикуван в Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry, включва данни от над 1 600 възрастни, част от дългосрочния проект „Изследване на сърцето във Фрамингам“. За тази част от проучването участниците са били проследявани от 1999 г.; средната им възраст в началото е била около 60 години, като при подборa са били изключени хора с анамнеза за инсулт или деменция. Водещият автор Чанджън Юан, професор в Медицинския факултет на университета Джъдзян в Ханджоу, посочва, че по‑стриктното придържане към MIND се асоциира с по‑бавно структурно стареене на мозъка през периода на наблюдение.
Една от ключовите мерки в изследването е промяната в обема на сивото вещество — област, богата на нервни клетки, важни за паметта, мисленето и вземането на решения. Според екипа, всяко увеличение с три точки в индекса на придържане към MIND е свързано с 20% по‑малко свиване на сивото вещество, което авторите изчисляват като еквивалент на приблизително 2,5 години забавяне на неговото стареене.
Освен по‑умерената загуба на сиво вещество, при участниците с по‑добро спазване на диетата е отчетено и по‑бавно разширяване на мозъчните вентрикули — течностните кухини, които обикновено се уголемяват при атрофия на мозъчната тъкан и са свързани с повишен риск от болест на Алцхаймер и когнитивен упадък.
Авторите акцентират и върху влиянието на отделни храни: горските плодове и птиците са дали най‑силен принос за наблюдавания ефект. Горските плодове са посочени като източник на антиоксиданти, а пилешкото месо като доставчик на висококачествен протеин. От друга страна, по‑висок прием на сладки изделия и пържени бързи храни е асоцииран с по‑ускорено стареене на мозъчната структура, включително с по‑изразена деградация на хипокампуса — централна за паметта област.
Някои открития в изследването са били изненадващи: по‑високата консумация на сирене е корелирала с по‑малко структурно влошаване, а по‑интензивният прием на пълнозърнести продукти — с по‑бързо свиване на сивото вещество. Авторите предупреждават, че тези асоциации не бива да се тълкуват като доказателства за защитен ефект на отделни изделия или обратното. Юан отбелязва, че дефинициите за „пълнозърнесто“ в миналото може да не съответстват на сегашните стандарти, а съавторът Хуи Чен подчертава, че най‑вероятно от значение е общият диетен модел, а не отделните съставки в изолация.
Екипът подчертава и ограниченията на проучването: анализът е наблюдателен, което означава, че не доказва причинно‑следствена връзка, а установява връзки между хранителни навици и структурни промени в мозъка. Изследователите препоръчват последващи проучвания и интервенции, за да се уточнят механизмите и практическата приложимост на резултатите за превенция на когнитивния упадък.
Темата предизвиква интерес сред читатели и специалисти, като в българския информационен поток тя е представена сред новини от сферата на здравето и храненето и е сред важните новини за дългосрочното когнитивно здраве, според коментари и анализи в различни медийни платформи, включително и на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
