България трябва да изясни какви цели стоят зад ударите в изключителните икономически зони на страната и Румъния и дали нападенията са постигнали търсения ефект. Това заяви бившият заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов в предаването „Денят започва“.
Според него е необходимо да се направи задълбочен анализ на възможните сценарии и да се подготвят конкретни механизми за реакция при нови инциденти в Черно море.
Божилов смята, че България трябва да преразгледа законодателството и процедурите си за действие при заплахи в т.нар. сива зона между мира и войната. Той призова също за по-бърза координация със съюзниците от НАТО и Европейския съюз, както и за по-тясно сътрудничество със съседните държави Румъния и Турция.
По думите му предизвикателството не е само българско. Държавите от НАТО и Европейския съюз също срещат трудности при противодействието на действия, които не представляват открит конвенционален военен конфликт, но могат да застрашат сигурността.
Необходима е защита не само на военните обекти
Бившият заместник-министър подчерта, че устойчивостта на държавата изисква комплексна подготовка. Освен силите за сигурност, готови трябва да бъдат критичната инфраструктура, институциите и населението.
Той даде пример с възможно прекъсване на доставките на газ или електроенергия. Според него страната трябва да разполага с възможности бързо да възстановява жизненоважни услуги дори при повреда на физическата инфраструктура.
Божилов посочи, че през миналата година е бил изготвен анализ по темата, който е представен на министерствата, но по негова оценка последвалите действия са ограничени.
Според него не всички необходими промени изискват големи финансови средства. Част от тях могат да бъдат осъществени чрез политическа воля, по-добра организация и ускоряване на процедурите. Придобиването на нова техника остава важно, но често отнема години, затова паралелно трябва да се търсят решения със съюзниците.
Каква може да е целта на ударите?
Божилов очерта няколко възможни цели на нападенията в Черно море. Сред тях са затрудняване на морския трафик, свързан с износа на украинско зърно и други стоки, създаване на допълнително напрежение в региона и проверка на реакциите на държавите от НАТО.
По думите му е възможно тези цели да се преследват едновременно. Той предупреди, че ако атаките не постигат търсения ефект, не може да се изключи възможността за нови удари.
Затова според експерта България трябва да оцени не само непосредствените щети от всеки инцидент, но и по-широките последици за корабоплаването и регионалната сигурност.
Член 4 на НАТО изисква внимателна преценка
В разговора беше обсъдена и възможността за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Той предвижда консултации между съюзниците, когато някоя държава смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени.
Божилов заяви, че подобна стъпка трябва да бъде обмислена внимателно, като се анализират различните възможности за развитие на ситуацията. Той постави и въпроса как България би реагирала, ако бъде нападнат кораб в териториалните ѝ води, независимо дали плавателният съд е български.
Експертът обърна внимание и на разликата между член 4 и член 5, който урежда колективната отбрана на НАТО. За задействането на член 5 е необходим консенсус между съюзниците.
Според Божилов една от възможните цели на подобни действия е да се проверят реакциите на Алианса и способността му да взема общи решения. Това е негова оценка за възможните мотиви зад атаките, а не установено заключение за извършителите и намеренията им.
В заключение той подчерта, че решенията за реакция трябва да се основават на експертни анализи и отговорна политическа преценка. България трябва да засили контактите си с Румъния и Турция и да участва по-активно в регионалните механизми за сигурност, за да бъде подготвена при евентуална нова ескалация в Черно море.
