България провежда по-ясно заявена и активна външна политика, вместо автоматично да се съгласява с всяко решение, както се е случвало през предишни десетилетия. Това заяви президентът Илияна Йотова в интервю за Нова телевизия, като подчерта, че сегашната международна обстановка изисква внимателни и добре премислени действия.
По думите ѝ досегашният подход понякога е лишавал страната от възможности и ползи. Затова тя смята, че активната дипломация е правилният път в период на сериозни международни напрежения и рискове.
Йотова отхвърли идеята за радикализация на външната политика
Президентът припомни, че България отдавна е направила своя стратегически избор, като обърна внимание на предстоящата годишнина от присъединяването на страната към Европейския съюз. През следващата година ще се навършат 20 години от членството ни.
Йотова определи като погрешна идеята за радикализиране на българската външна политика и заяви, че страната няма да поеме в тази посока.
„Представлявам държавния глава на страната и много добре зная стойността на всяка една дума“, подчерта тя, коментирайки отговорността на институцията при изразяване на позиции по международни въпроси.
Има рискове в Черно море, но президентът не говори за пряка заплаха за сигурността
Попитана дали националната сигурност на България е застрашена, Йотова посочи, че в Черно море съществуват различни рискове и опасности. Тя обаче направи разграничение между наличието на заплахи за безопасността и категоричната оценка, че националната сигурност е под заплаха.
По въпроса за заключенията на Европейския съвет относно нападенията срещу 4 кораба в Черно море и посочването на Русия като отговорна страна президентът призова европейските документи да бъдат прочитани внимателно.
Според нея особено важно е, че България и Румъния са успели да поставят сигурността на Черно море по-видимо в европейския дневен ред.
Йотова отбеляза, че за първи път в подобни заключения Черно море се споменава толкова пряко, като се подчертава стратегическото му значение за сигурността както на Европа, така и на света.
Дипломатическите усилия на София и Букурещ дадоха резултат
Президентът посочи, че засилените дипломатически контакти между България и Румъния са допринесли за провеждането на отделна дискусия за сигурността в Черно море.
По думите ѝ разговорите са се водили на различни равнища, като българските държавни институции са работили в добра координация. Сред примерите тя посочи контактите с генералния секретар на НАТО и провеждането на специална среща на Северноатлантическия съвет.
Йотова определи включването на Черно море сред по-ясно очертаните европейски приоритети като съществен резултат от дипломатическите действия на София и Букурещ.
Посланието ѝ е, че България трябва да продължи да отстоява интересите си чрез активна дипломация, без да се отказва от стратегическия си европейски избор и без да прибягва до крайни позиции в сложната международна обстановка.
