Президентът Илияна Йотова върна за повторно разглеждане в Народното събрание част от приетите на 5 февруари 2026 г. изменения в Изборния кодекс. Държавният глава оспорва текстовете, с които се въвежда ограничение за броя на изборните секции в държави извън Европейския съюз.
С промените се предвижда максимум 20 секции да могат да бъдат разкривани извън дипломатическите и консулските представителства в страни извън ЕС – независимо от броя на подадените заявления за гласуване. Според президента това създава риск от нарушаване на конституционния принцип за всеобщност на избирателното право, закрепен в чл. 10 от Основния закон.
В мотивите си Йотова подчертава, че българските граждани, където и да пребивават, запазват пълния обем от права и задължения по Конституцията, включително правото да избират и да бъдат избирани. Тя се позовава и на практика на Конституционния съд, според която държавата е длъжна да гарантира свободното и безпрепятствено упражняване на избирателното право и не може чрез процедурни ограничения да го прави трудно или практически невъзможно.
Президентът обръща внимание, че в някои държави извън ЕС при предходни избори са били разкривани значително повече от 20 секции, а броят на гласувалите е надхвърлял капацитета, който новото ограничение би позволило. Това, по думите ѝ, би довело до сериозни затруднения – както заради големи разстояния до най-близката секция, така и поради невъзможността всички желаещи да упражнят правото си на глас в рамките на изборния ден.
Йотова изразява и позиция, че с новите текстове се нарушава принципът на равенство, тъй като се въвежда различен режим за откриване на секции в държавите членки на ЕС и в страни извън Съюза. Докато в ЕС секции се разкриват при достигане на определен брой заявления и дори при по-нисък праг в някои случаи, за останалите държави се въвежда твърд таван, без оглед на реалния интерес. Според президента подобно диференцирано третиране не намира опора в Конституцията.
В мотивите си държавният глава предупреждава и за възможен негативен ефект върху избирателната активност. Вместо да насърчат участието в изборите, промените могат да демотивират българската диаспора, особено в страни, където традиционно се отчита висока активност.
Йотова поставя акцент и върху начина на приемане на измененията – непосредствено преди предстоящи избори и без задълбочен обществен дебат. Според нея това противоречи на принципите на правовата държава, които изискват стабилност и предвидимост на изборното законодателство.
С оглед на изложените аргументи президентът упражнява правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията и връща за ново обсъждане в парламента конкретните разпоредби, ограничаващи броя на изборните секции извън ЕС. Решението поставя Народното събрание пред избор – да преразгледа текстовете или да ги приеме повторно с необходимото мнозинство.
