Информацията, че Иран е проучвал възможности за атаки срещу американски военни обекти в Европа при нова ескалация в Близкия изток, поставя България пред допълнителни рискове за националната сигурност. Това заяви бившият председател на ДАНС и бивш вътрешен министър Цветлин Йовчев.
Пред бТВ той подчерта, че според публикуваните данни става дума за предварителна оценка на възможни цели, а не за окончателно решение за атака. Сред държавите, споменати във връзка с подобен сценарий, са България и Кипър.
Йовчев отбеляза, че достоверността на информацията все още не може да бъде потвърдена категорично и не изключи тя да е част от хибридна операция. Въпреки това, според него самият факт, че подобна информация е достигнала до публичното пространство, е достатъчен за повишено внимание от страна на българските институции.
По думите му вероятността от атака срещу България се увеличава и това налага предприемането на конкретни мерки.
Въздушна атака е един от възможните сценарии
Според Йовчев при оценката на риска трябва да се разглеждат няколко възможни сценария. Един от тях е свързан с ракетен удар от въздуха.
Той посочи, че съвременните ирански балистични ракети разполагат с достатъчен обсег, за да достигнат българска територия. При подобна ситуация страната ни би разчитала в значителна степен на общите способности на НАТО за противоракетна и противовъздушна отбрана.
Като част от тази система Йовчев посочи съоръженията в Румъния, радарните възможности в Турция и американските военни кораби в Средиземно море. Той смята, че трябва да бъде обсъдено и евентуално ново искане към Гърция за разполагане на допълнителни средства за противовъздушна отбрана в близост до българската граница.
Атака с дронове, изстреляни директно от територията на Иран, според него е по-малко вероятен сценарий, макар че част от иранските безпилотни системи разполагат с необходимия обсег.
Безмер остава потенциално уязвим обект
Другият вариант, който според Йовчев трябва да бъде разглеждан от службите, е терористична или диверсионна атака срещу авиобаза „Безмер“.
Той препоръча засилване на контраразузнавателното наблюдение както в района на военния обект, така и на национално ниво. Според него трябва да има по-сериозно полицейско присъствие около подстъпите към базата и наблюдение за подозрителна активност.
Необходимо е също да бъдат преразгледани процедурите за охрана, контролът на достъпа, защитата на периметъра и системите за видеонаблюдение.
На този етап Йовчев не вижда необходимост от специални дипломатически действия спрямо Иран, ако от Техеран не бъде отправено официално послание, което конкретно да повишава нивото на заплаха към България.
Антидрон системите не решават проблема изцяло
Бившият председател на ДАНС коментира и възможностите на България за противодействие на безпилотни летателни апарати.
По думите му наличните антидрон системи могат да бъдат въведени сравнително бързо. При интензивна подготовка обучението на персонала може да бъде извършено за около 5 до 10 дни.
Производителите посочват ефективен периметър от приблизително 5 километра, но реалният обхват зависи от конкретната среда. Затова тези системи са подходящи преди всичко за защита на определени стратегически обекти, а не за цялостно покритие на държавната граница.
Йовчев посочи, че съвременните решения могат да комбинират радиочестотно сканиране, радарно наблюдение и други сензори, като данните се обработват с помощта на изкуствен интелект.
Сериозно ограничение обаче представляват автономните дронове, които не разчитат на постоянна радиовръзка с оператор и съответно са по-трудни за неутрализиране чрез заглушаване.
Според Йовчев антидрон системите са полезна и бърза възможност за подобряване на защитата, но сами по себе си не са достатъчни. Той смята, че те трябва да бъдат допълнени със средства за физическо унищожаване на безпилотни апарати.
България има сериозно изоставане
За изграждането на ефективна защита е необходима цялостна концепция, която да обедини различните способности, смята Йовчев.
Тя трябва ясно да разграничава трансграничните атаки, при които водеща роля имат въоръжените сили, от нападенията, организирани от територията на страната, включително диверсионни и терористични действия.
Особено внимание трябва да бъде отделено на критичната инфраструктура. Според Йовчев ключовите обекти трябва да разполагат със собствени способности за противодействие на дронове, които при необходимост да могат бързо да бъдат разширявани.
Той предлага и създаването на общ център, който да събира информацията от различните системи и да я обменя с противовъздушната отбрана.
Йовчев определи като сериозен проблем дългогодишното изоставане на България в тази област. По думите му значителна част от критичната инфраструктура все още не разполага с достатъчна защита срещу съвременни безпилотни системи.
Допълнително усложнение е развитието на технологиите. Някои дронове използват автономна навигация, инерционни системи или управление чрез оптични влакна, което ограничава ефективността на традиционните средства за радиозаглушаване.
Подкрепа за военно обучение на младите
Бившият вътрешен министър подкрепи и идеята за въвеждане на военно обучение за ученици.
Според него променената среда за сигурност изисква младите хора да получават базова подготовка, тъй като при евентуална необходимост от мобилизация страната може да се сблъска с недостиг на хора с основни военни умения.
По думите му обучението не трябва да приключва само с придобиването на базови знания в училище. Впоследствие младите хора трябва периодично да преминават през допълнителна подготовка, включително за работа със съвременни технологии и системи, използвани при отбраната.
