Тивериополските мъченици са загинали през 362 г. по време на гоненията, водени от император Юлиан Отстъпник (361–363 г.), който се стремял да възстанови езичеството. Сред мъчениците били епископите Тимотей и Теодор, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, както и монасите Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. Те отказали да се отрекат от християнската си вяра, заради което били екзекутирани.
След мъченическата им смърт телата им били погребани в каменни саркофази в Тивериопол (днешна Струмица, Северна Македония), но с времето гробовете им били забравени. Паметта за тях обаче се съхранила сред местните християни.
През IX век, след покръстването на България, свети княз Борис I и цар Симеон наредили мощите на мъчениците да бъдат открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Векове по-късно, по време на османското владичество, следите на мощите отново изчезнали, но в Струмица се запазил споменът за Христовите мъченици. Те продължават да се почитат на мястото, където били посечени.
Мъченичеството на Тивериополските светци е символ на непоколебимата вяра и духовната устойчивост на християните през трудните времена на преследвания.
