Преподобният Наум Охридски, една от ключовите фигури в утвърждаването на християнството сред българския народ, бил българин от благороден произход. Той принадлежи към първото поколение съзнателни и активни християни в България, воден от желание да помогне за християнизирането на своя народ и на останалите славянски племена.
Наум се присъединил към свети Константин-Кирил и Методий, които го обучили и подготвили за духовната мисия. Той участвал в просветителските им пътувания в Моравия, Панония и Рим, където папа Адриан II го ръкоположил за свещеник. След смъртта на Методий, Наум заедно със светите Климент и Ангеларий се завърнал в България, където княз Борис I ги приел с почит.
В Плиска свети Наум се посветил на обучението на млади духовници и участвал в църковнонародния събор през 893 г. След назначението на свети Климент за епископ, Наум поел делото му в Охрид. Там той продължил да разпространява християнството, като построил манастир на източния бряг на Охридското езеро.
На 23 декември 910 г. преподобният Наум се упокоил след десетилетия труд в името на вярата. Неговите мощи, пазени в манастира, и до днес са източник на чудеса и изцеления. Той е почитан като Чудотворец, а паметта му се отбелязва два пъти годишно – на 20 юни и 23 декември.
Свети Наум Охридски остава пример за вяра, просвета и духовно лидерство, като завинаги свързва името си с християнството и историята на България.
