Православната църква днес отдава почит на един от най-значимите български духовници и просветители – преподобния Наум Охридски, чиято дейност оставя траен отпечатък в утвърждаването на християнството и славянската писменост по българските земи.
Св. Наум произхожда от знатен български род и принадлежи към първото поколение образовани християни в средновековна България. Още в ранните си години той се включва в кръга на учениците на светите братя Кирил и Методий, воден от стремежа да подпомогне духовното и културното развитие на славянските народи.
Заедно с останалите ученици Наум участва в мисионерската дейност в Моравия и Панония, а по-късно и в Рим, където папа Адриан II го ръкополага за свещеник. След смъртта на свети Методий той, заедно със св. Климент и св. Ангеларий, намира убежище в България. В Плиска те са приети от княз Борис I, който възлага на св. Наум учителска и просветна дейност в столицата, докато Климент е изпратен да просвещава югозападните области.
През 893 г. Наум участва в Преславския църковно-народен събор, след който заминава за Охрид, за да продължи делото на св. Климент. Там той се утвърждава като духовен водач и учител, разпространявайки християнската вяра и книжовността сред местното население.
Светецът основава манастир на източния бряг на Охридското езеро, където прекарва последните десет години от живота си в молитва и труд. Преподобният Наум се упокоява на 23 декември 910 година, а мощите му и до днес се пазят в манастирския храм.
Църквата го почита като чудотворец заради многобройните свидетелства за изцеления и чудеса, станали по неговите молитви. По утвърдена традиция паметта му се отбелязва не само днес, но и на 20 юни – още една дата, посветена на делото и духовното му наследство.
