След успешния технически преход към еврото България навлиза в критичен период, в който стабилността вече не е автоматична, а резултат от ясни политики и структурни реформи, коментира в ефира на „Твоят ден“ по Nova News старши анализаторът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
„Еврото гарантира парична стабилност, но не решава дълбоките проблеми на страната. Сега е време за сериозен разговор за дългосрочните цели на България – икономически, фискални и обществени“, подчерта Ганев. По думите му страната вече се сблъсква с предизвикателствата на по-развитите държави – застаряване на населението, недостиг на работна ръка и необходимост от по-висока производителност.
Анализаторът отбеляза, че България се доближава до 70% от средноевропейските доходи, което намалява емиграционния натиск и носи ползите от по-висок стандарт на живот. „Световната банка вече ни класифицира като богата страна, но това поставя нови изисквания – от качествено образование до активиране на хората, които са трайно извън пазара на труда“, каза Ганев.
Членството в еврозоната е сигнал за инвеститорите, но само по себе си не е достатъчно. Политическата нестабилност, неясната данъчна политика и присъствието на България в „сивия списък“ за пране на пари продължават да бъдат пречки. „Излизането от сивия списък е важно, но не решава проблемите с корупцията и върховенството на закона“, уточни експертът.
Според Ганев България има потенциал за балансиран бюджет без увеличение на данъците и нов дълг. Той припомни, че след въвеждането на валутния борд държавният дълг е намалял от 80% до 20% от БВП – доказателство, че финансовата дисциплина е постижима.
Ключът към устойчив растеж, според Института за пазарна икономика, е по-ефективна държава и инвестиране в човешкия капитал – образование, здравеопазване и повишаване на производителността. „Не трябва просто да гоним процент от БВП, а да се измерваме с реални резултати – например продължителност на живота или успехи по PISA“, подчерта Ганев.
Еврото не гарантира по-високи доходи, но създава условия за ускорено развитие. Според експерта България може в рамките на едно поколение да достигне средноевропейските нива на доходи, а през 2026 г. страната има шанс да се превърне в най-бързо растящата икономика в еврозоната, с перспектива да се нареди до страни като Словакия, Литва и Хърватия.
Ако искаш, мога да направя и кратка, по-кликбейт версия, която да акцентира на потенциала на България да се превърне в лидер в еврозоната през 2026 г. Желаете ли да го направя?
