Проектът на държавния бюджет за настоящата година е по-скоро отражение на натрупаните проблеми през последните години, отколкото документ, който реализира нови политики. Това заяви бившият вицепремиер и настоящ директор на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд Ивайло Калфин в интервю за Българската национална телевизия.
По думите му финансовата рамка до голяма степен е наследство от периода на поредицата краткотрайни правителства и не бива да се очаква, че всички натрупани дисбаланси могат да бъдат преодолени до края на годината. Според него основната задача на настоящия бюджет е ограничаването на дефицита, докато реалната оценка за политиките на кабинета ще може да бъде направена при изготвянето на бюджета за следващата година.
Калфин изрази очакване управляващите да представят по-дългосрочна финансова визия с хоризонт от поне четири години. Той отбеляза, че подобен подход не може да бъде реализиран в настоящата бюджетна рамка, като същевременно подчерта, че досега не са били предложени достатъчно убедителни решения за овладяване на бюджетния дефицит.
Бившият социален министър се противопостави и на идеите за ограничаване на публичните инвестиции. Според него инвестиционните разходи са необходими за развитието на икономиката, ако средствата се използват прозрачно и ефективно. По думите му намаляването на дефицита трябва да се извършва постепенно, а не чрез рязко съкращаване на капиталовите разходи.
Коментирайки предложението за възлагане на одити върху пенсионната система, Калфин заяви, че не смята за удачно на Сметната палата да се възлага оценка на начина, по който трябва да бъде изградена осигурителната система или дейността на Националния осигурителен институт.
Той припомни, че осигурителните вноски представляват отложено потребление, което гарантира бъдещите доходи на хората след пенсиониране. Според него устойчивостта на системата зависи и от общественото доверие, а честите политически заявки за мащабни промени създават несигурност сред осигурените граждани.
Калфин изрази позиция, че ограничението върху максималния размер на пенсиите не трябва да съществува. Той подкрепи и идеята минималната работна заплата да бъде отделена от автоматичното определяне на различни социални плащания, като определи подобен подход като правилна посока за бъдещи реформи.
