Българската социалистическа партия се изправя пред едно от най-трудните си изпитания, описа ситуацията заместник-председателят на БСП Калоян Паргов в интервю за БНТ. По думите му предстоящият конгрес не е просто избор на нов лидер, а решаващ момент дали партията ще успее да премине парламентарната бариера и да излезе консолидирана от вътрешната криза.
Паргов потвърди, че има номинации за председателския пост, включително и за него самия, но подчерта, че личните амбиции са второстепенни. Според него истинският въпрос е дали БСП ще успее да направи „скок на дължина от място“, без време за подготовка и без политическа инерция. Метафората, по думите му, е показателна – който и да бъде избран за лидер, ще трябва още от първия ден да се заеме с организация на избори, без възможност да изгради екип и стратегия в спокойна среда.
Заместник-председателят беше категоричен, че Атанас Зафиров няма да бъде преизбран. Според него самото решение на Националния съвет да свика конгрес с точка за гласуване на оставката ясно показва настроенията в партията. Това, по думите му, прави избора на нов председател неизбежен и превръща предстоящия форум в ключов момент за бъдещето на БСП.
Паргов предупреди, че новото ръководство ще поеме тежка отговорност в условия на остър недостиг на време, натрупани вътрешни проблеми и необходимост от сериозна организационно-политическа трансформация. Той изрази съмнение, че за краткия преходен период след управлението на Корнелия Нинова е било възможно да се извърши дълбока промяна, каквато често се обещава.
По думите му партията не е успяла да влезе в необходимата „кондиция“ – структурите остават отслабени, а процесът на вътрешно възраждане изисква постоянна работа и внимание, които досега не са били осигурени. Наред с това Паргов постави и стария, но нерешен въпрос за идеологическата идентичност на БСП – социалистическа ли е тя по същество или по-скоро социалдемократическа, и дали това противоречие не продължава да тежи върху бъдещето ѝ.
Според него предстоящият конгрес ще покаже дали социалистите могат да преодолеят разделенията си и заедно да направят решаващия „скок от място“, от който зависи политическото им оцеляване.
