Шведски учени от Каролинския институт съобщават наблюдателни данни, според които носителите на генния вариант APOE4, свързан с повишен риск от болестта на Алцхаймер, показват различна връзка между приема на месо и риска за развитие на болестта. В изследване, обхванало повече от 2 000 души в продължение на 15 години и публикувано в JAMA Network Open, е установено, че при хора с APOE4 ниската консумация на месо е свързана с приблизително двукратно повишение на риска от Алцхаймер.
Изследването посочва конкретен праг: при участници, чиито диети съдържали поне 870 грама месо седмично, не е наблюдавано повишаване на риска засягащо носителите на APOE4. Авторите отбелязват, че скоростта на когнитивния спад при тези хора е била сходна с тази при участници, които не притежават варианта APOE4, което според тях може да означава, че по-високият прием на цяло, необработено месо компенсира някои рискови фактори за тези индивиди.
Ключов акцент в анализа е качеството на консумираното месо. Пълноценното, минимално преработено месо е свързано с по-благоприятни резултати по отношение на мозъчната функция, докато голямото количество преработени меса — като наденички и хот-дог — е имало отрицателен ефект върху когнитивните показатели при всички участници, независимо от генния статус. Изследователите подчертават, че става дума за обсервационно проучване и следователно не може да се направи категорично заключение за причинно-следствена връзка между диетата и болестта.
Авторите на изследването предлагат евентуално еволюционно обяснение за наблюдаваните различия: апоепсилон4 се разглежда като древен генен вариант, възникнал във времена, когато човешките предци са консумирали предимно животински продукти. Това би могло да означава, че носителите на APOE4 имат различни хранителни изисквания, но отново учените подчертават необходимостта от допълнителни проучвания и от внимателно интерпретиране на резултатите преди даване на клинични препоръки. Тези важни новини намират място и в дискусията за индивидуализирани диетични насоки, съобщава town.bg.
Паралелно с резултатите от Швеция, друга група учени в Япония представя наблюдения за връзката между готвенето и риска от деменция при възрастни хора. В шестгодишно наблюдателно проучване, публикувано в Journal of Epidemiology & Community Health, са анализирани данни от близо 11 000 участници на възраст над 65 години. Учените установяват, че приготвянето на храна у дома най-малко веднъж седмично е свързано с почти 30% понижен риск от развитие на деменция.
Авторите обясняват този ефект с многопластовото въздействие на готвенето: то изисква планиране, вземане на решения, фина моторика и концентрация — дейности, които стимулират когнитивните процеси и подпомагат запазването на невронните връзки. Най-силен ефект е отчетен при хора, които преди това почти не са готвили; „начинаещите готвачи“ са имали до 70% по-нисък риск в сравнение с тези, които въобще не приготвят храна. Дори ограничено участие в готвенето — веднъж седмично — е свързано с редукция на риска от деменция с около 23% при мъжете и 27% при жените.
И в това японско проучване изследователите предупреждават за ограниченията на наблюдателния дизайн: причинно-следствената връзка не е доказана, но резултатите откриват потенциални интервенции на общоевропейско и местно ниво. В заключение и на двете проучвания се подчертава важността на допълнителни клинични и интервенционни изследвания, както и необходимостта от създаване на условия, които да мотивират възрастните хора към здравословни хранителни навици и по-често готвене у дома.
Тези изследвания предизвикват дискусия за персонализирани хранителни препоръки и подчертават ролята както на количеството, така и на качеството на храната при риска за когнитивен спад — информация, която е релевантна за обществото и практиката в грижата за възрастни хора и пациенти с генетичен риск за Алцхаймер. Важни новини за здравето и храненето достигат до обществеността и чрез платформи като таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
