Специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп Стив Уиткоф представи на 20 октомври във Вилнюс нови предложения на Вашингтон за край на войната в Украйна. На срещата присъстваха украинският президент Володимир Зеленски и представители на европейски държави. В Киев обаче не очакват скорошен пробив, а близки до украинското ръководство кръгове твърдят, че политиката на САЩ косвено тласка Зеленски към „капитулация в мека форма“.
След разговорите Зеленски съобщи, че Украйна и западните ѝ партньори вече разполагат с ясна представа как може да бъде постигнат мир. Една от идеите е тристранна среща между него, Тръмп и Владимир Путин, на която според украинския президент да бъдат решени въпросите, които могат да уредят само държавните ръководители.
Финландският президент Александър Стуб, също участник в срещата, определи постигнатото като реален напредък на две равнища – по неотложните теми и в по-широк план. На масата са били противовъздушната отбрана, защитата на енергийната инфраструктура и вариант за частично спиране на огъня.
Рамково споразумение и разговор с Путин
Според американското издание Axios участниците са работили върху рамково споразумение за прекратяване на войната, което после да бъде представено на Москва. Негови източници говорят за значителен напредък и за пълно съгласие на експертно ниво относно следващите действия.
Във Вилнюс зетят на Тръмп Джаред Кушнер, който е специален пратеник на САЩ по мирните въпроси, за пореден път е настоял Киев да спре да атакува руски петролни рафинерии. Ден по-късно Уиткоф отлетя за Санкт Петербург, където обсъди мирния план с Путин. След разговора помощникът на руския президент Юрий Ушаков обяви, че Москва е готова през ноември да поднови тристранните преговори с участието на САЩ.
Запитан дали краят на войната наближава, Ушаков отговори: „Не знам доколко се приближаваме, но работата върви натам“.
Спорът за земите остава непреодолян
Източник, близък до украинското президентство, описва реакцията в Киев след Вилнюс като сдържана. Главната спънка според него е, че Кремъл продължава да иска признаване на властта си над Крим и над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – включително над части от тях, които руската армия не е завзела.
„За нас това по никакъв начин не променя нищо, защото имаме консенсус: Украйна не предава своите територии“, казва събеседникът. По думите му Киев би приел примирие по сегашната линия на фронта, ако получи от Вашингтон гаранции за сигурност чрез двустранно споразумение, близко по смисъл до член 5 от договора за НАТО. Путин обаче не иска замразяване на бойните действия по фронтовата линия, твърди същият източник.
В интервю за Fox News на 21 октомври Зеленски потвърди, че е склонен на замразяване по настоящите позиции, ако след това последват преговори и Украйна получи гаранции. Той отговаряше на въпрос дали е възможна сделка, при която под контрола на Киев да останат 75% или повече от територията на страната.
Газ, сателити и прекъсната връзка
В началото на октомври Москва и Вашингтон са се договорили за доставки на руско дизелово гориво за американския и световния пазар. По-късно през месеца The New York Times разкри, че администрацията на Тръмп е предложила на украински и европейски представители, включително на Зеленски, връщане на търговията с руски газ като елемент от мирните преговори. Идеята са подкрепяли Уиткоф и Кушнер. Как Киев е реагирал, източникът отказва да коментира.
Междувременно украинското командване докладва за проблеми с дронове, оборудвани със Starshield – военната версия на сателитната система Starlink. Връзката започнала да се губи при скорост над 160 км/ч, заради което няколко операции се провалили. По информация на източник Starlink в Украйна дава проблеми още при 120 км/ч, а над 130 км/ч изобщо спира да работи, макар такава скорост да е нужна за поразяване на военни цели.
Съветникът на Зеленски Сергей Бескрестнов смята, че това не е случайност, а е свързано с политическото напрежение между украинския президент и Тръмп. Според The Wall Street Journal отношенията им са на най-ниската си точка след скандала в Овалния кабинет в началото на 2025 г. Западни медии твърдяха, че идеята за ограничаването на сателитната връзка е подсказана на Тръмп от собственика на SpaceX Илон Мъск, но той отрече.
В средата на октомври Киев съобщи също, че при няколко руски удара не е получил сигнал от американската сателитна система за ранно предупреждение при изстрелване на балистични ракети. Близък до офиса на Зеленски източник потвърди, че за известно време Украйна не е получавала разузнавателни данни за част от руските пускове, но добави, че сега отново вижда всичко. Според него действията на Тръмп са форма на натиск върху Киев.
Засилени удари и от двете страни
Паралелно с дипломацията Русия е увеличила атаките си, твърди друг източник в Киев. В доскоро сравнително спокойни градове като Виница, Лвов и Луцк ударите са станали десет пъти по-интензивни, като всеки ден по тях се изстрелват по 20–30 реактивни дрона. По думите му срещу центъра на Киев вече са използвани ракети „Искандер“ с касетъчни бойни глави.
В нощта срещу 22 октомври, след като Уиткоф напусна Русия, руските сили нанесоха удар с балистични ракети. В Киев загина един човек, а ранените са над 20. Според Зеленски нападението показва, че в отношението на Москва към войната няма реална промяна. През същата нощ украински дронове атакуваха няколко руски региона, сред които Москва и Московска област, като двама души в района на Нова Москва бяха ранени.
Анализатори: шансовете са малки
Въпреки натиска от Вашингтон и ескалацията на руските удари Зеленски ще се опита до последно да извлече максимума дори от най-тежкото положение, смятат в обкръжението му.
Ръководителят на украинския Център за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко приветства подновяването на преговорите и посочва, че дори лош диалог с малки шансове е за предпочитане пред липсата на такъв. Готовността на Москва да се върне към тристранния формат той възприема като тактически ход в рамките на опитите за сближаване с Тръмп, а не като знак, че Кремъл реално обмисля края на войната. Според Фесенко Русия няма да преговаря сериозно, докато не стигне до извода, че не може да спечели.
Политологът отбелязва, че Украйна не разполага с достатъчно системи за противовъздушна отбрана, а руското предимство в балистичните ракети дава на Москва превес във въздуха. Путин разчита през зимата да пречупи страната с удари по енергетиката и икономиката, смята той. Ако Украйна издържи и поне отчасти изравни баланса във въздушната война, вероятността за истински преговори ще нарасне.
Двете страни от дълго време се обвиняват взаимно, че мирните усилия не дават резултат заради другия, и всяка настоява войната да приключи при нейните условия. Путин неколкократно е заявявал, че ще преговаря, след като украинската армия напусне Донбас – доброволно или в резултат на военна операция. Киев пък държи примирието да се основава на замразяване на зоните на контрол по сегашната фронтова линия.
