Китай стартира пилотираната мисия „Шънчжоу-23“, която изведе трима тайконавти към китайската орбитална станция Тянгун в ключов етап от програмата за пилотирани полети. Особеността на полета е планиран експеримент, при който един от членовете на екипажа може да остане в орбита за период до една година — първи такъв опит за страната и важна стъпка към подготовката за мисии до Луната и по-далечни пилотирани полети.
Ракетата-носител „Дълъг поход 2F“ бе изстреляна в 23:08 ч. местно време (15:08 ч. по Гринуич) от космодрума в Цзюцюан, разположен в пустинята Гоби в Северозападен Китай. Прякото излъчване по китайската държавна телевизия показа стартирането и ускорението на носителя, който доведе кораба с тримата тайконавти на курса към модулите на станцията Тянгун.
Екипажът включва Ли Цзяин (43 г.) — първият астронавт от Хонконг в китайските пилотирани полети, която преди да бъде избрана за мисията е работила в полицията на Хонконг. Командир на полета е Чжу Янчжу (39 г.), описван като космически инженер, а третият член е Чжан Чжиюан (39 г.), бивш пилот от военновъздушните сили, който прави своя първи полет в космоса. Екипажът е натоварен с провеждането на множество научни експерименти и технически операции на борда на станцията.
Основният акцент в мисията е експериментът с продължителен престой: планира се един от тримата да остане на Тянгун до една година, с цел да се изследват ефектите от дълъг престой в микрогравитация, както и да се тества адаптационни и поддържащи системи за дълги полети. Кой точно ще остане за пълния едногодишен период ще бъде определено на по-късен етап от мисията, посочиха от екипите, ангажирани с полета. Резултатите от този опит ще бъдат използвани за планиране на бъдещи пилотирани мисии до Луната и евентуално до Марс.
Провежданите на борда опити ще включват широк спектър от научни изследвания — от биомедицински изследвания за влиянието на микрогравитацията върху човешкото тяло до експерименти в областта на материалознанието и технологии за поддържане на живота. Дългият престой цели да предостави данни за промени в физиologiaта, костната плътност, мускулната маса и имунната система, които са от критично значение при планирането на мисии с продължителност месеци или години.
Изборът на Ли Цзяин като представител на Хонконг отбелязва разширяване на програмата по подбор на тайконавти, включващо кандидати с различен професионален опит. Включването на хора с компетенции извън класическите военновъздушни пилоти и инженери може да допринесе за по-разнообразни умения на борда при дългосрочни мисии.
Лансирането и последващите операции около пристигането на „Шънчжоу-23“ към Тянгун ще бъдат наблюдавани внимателно от научни и инженерингови екипи, които ще оценяват поведението на системите и ефекта от продължително 24-часово задържане в орбита на единичен член от екипажа. Успехът на такава операция би осигурил ценна информация за логистиката, медицинското обезпечаване и психологическата устойчивост при престои извън Земята, необходими за по-амбициозни пилотирани полети през следващото десетилетие.
С развитието на мисията се очаква да бъдат публикувани подробности за графика на смяната на екипажа, плановете за експерименти и данни за състоянието на оборудването на станцията. Събитията се следят като важни новини за международната космическа общност и за националните планове на Китай в областта на пилотираните полети, съобщава town.bg. В българския медиен контекст темата се отразява като част от постоянния интерес към космическите програми и техните технологични и научни последици, според редовните „новини“ и анализи в таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
