Задържаните за убийството на Георги Кузев са демонстрирали поведение, което според криминалиста Иван Славов говори за сериозна радикализация. В ефира на Нова нюз той заяви, че липсата на видимо разкаяние у младежите е тревожен сигнал и че проблемното им поведение е можело да бъде установено много преди трагичния инцидент.
По думите на Славов начинът на мислене на радикализирани млади хора може да има сходни характеристики с този на членове на терористични организации, макар идеологиите да са различни. Според него става дума за младежи, при които процесът на радикализация вече е достигнал сериозна степен и с които е трябвало да бъде започната работа значително по-рано.
Криминалистът подчерта, че предотвратяването на подобни престъпления не може да бъде отговорност единствено на МВР. Необходим е координиран подход между социалните служби, образователната система и полицията.
Според него превенцията трябва да започва още при първите сигнали за проблемно поведение. Семейството има важна роля за възпитанието, докато училището трябва да разполага с възможности за ранно разпознаване на рисковите прояви. Полицията, от своя страна, следва да се включва по-активно, когато останалите институции не успяват да овладеят ситуацията.
Славов изрази критика и към реакцията на институциите спрямо проявите на нацистка идеология. По думите му настоящото засилено внимание към проблема може да се окаже временно, вместо да бъде част от постоянна политика за превенция.
По отношение на организацията „Кръв и чест“ криминалистът посочи, че отговорността за провеждането на събиранията според него трябва да бъде търсена основно при човека, който стопанисва клуба и е предоставял място за тяхното организиране. Той определи останалите връзки с конкретния случай като косвени, като подчерта, че самото разпространяване на подобна идеология в клуба също представлява сериозен проблем.
Славов свърза разпространението на крайни идеологии и с по-широкото състояние на обществото. Според него отслабването на държавността и пасивността на гражданите създават среда, в която радикални идеи могат да намират последователи.
Той обърна внимание и на ролята на учителите. Според него педагозите трябва да бъдат по-добре подготвени да разпознават тревожни промени в поведението на учениците и да разговарят с тях по теми, свързани с агресията, насилието и опасните идеологии.
Отделен проблем остава и интернет средата. Славов отбеляза, че затворени групи, локални сървъри и криптирани разговори затрудняват проследяването на съдържание, което може да насърчава радикализация и насилие.
Въпреки това той смята, че усилията не трябва да се концентрират единствено върху контрола в интернет. Според него институциите първо трябва да обърнат внимание на реалната среда, в която живеят младите хора, и да реагират още при първите признаци на рисково поведение.
