Библиотеки, театри, читалища и редица сценични и културни институции в страната са получили указания за драстично орязване на средствата си за настоящата година – в отделни случаи до едва 10 процента от предходния бюджет. Съсловните организации предупреждават, че сектор „Култура“ се изправя пред реален риск от парализа, докато възнагражденията остават на нива, близки до минималната работна заплата.
Представители на бранша описват ситуацията като системно недофинансиране, което от години тласка институциите към зависимост от ентусиазма на работещите. По данни на синдикалните структури значителна част от музейни работници, библиотекари и културни дейци получават доходи, които не отразяват нито квалификацията, нито отговорността на длъжността.
Според Кирил Бинев, председател на федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“, културните институции у нас функционират благодарение на личната отдаденост на служителите, но при настоящите възнаграждения това води до отлив на кадри и невъзможност за нормално възпроизводство на сектора. Той посочва, че младите специалисти често започват кариерата си с минимално заплащане, което прави професията икономически неустойчива.
От Националния исторически музей в Благоевград също алармират за сериозни проблеми. Заместник-директорът Михаела Василева посочва, че дългогодишни служители получават възнаграждения от порядъка на около 900 евро, като в тях са включени различни добавки. По думите ѝ това поставя под въпрос привлекателността на сектора за нови кадри.
Сходни притеснения изразяват и от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където посочват, че всяка бюджетна оптимизация неизбежно води до съкращаване на дейности и допълнително натоварване на персонала. Към това се добавя и хроничният недостиг на средства за поддръжка на сградния фонд, включително сериозни инфраструктурни проблеми като течове и амортизирани помещения.
От сектора на свободните артисти също идва тревожна картина. Художници и творци извън институционалната система споделят, че устойчиви доходи почти липсват, а голяма част от завършващите културни специалности напускат професията или търсят алтернативна заетост.
Експерти обръщат внимание и на структурни проблеми в управлението на културните политики, включително липса на прозрачност при разпределението на средствата и слаба ефективност на държавните инвестиции в сектора. Според анализи, значителна част от гражданите не посещават културни събития, което допълнително поставя под въпрос устойчивостта на системата.
От Министерството на културата заявяват, че се извършва анализ на текущото състояние и на тази база предстоят предложения за актуализация на бюджета, като се търси баланс между фискалните ограничения и нуждите на сектора.
