Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че икономическата картина в еврозоната „остава дълбоко несигурна“ заради конфликта в Близкия изток и промените в сигурността на енергийните доставки, включително затварянето и военноморската блокада на Ормузкия проток от страна на Съединените щати, съобщава town.bg. Лагард направи изказването при обръщение към Асоциацията на германските банки (BdB) по повод 75-ата ѝ годишнина, като акцентира върху рисковете, които настъпилите събития създават за веригите на доставки и за инфлационните очаквания.
Шефът на ЕЦБ отбеляза, че нарушаването на доставките е значително, но засега има само ограничени признаци за системни прекъсвания на веригите – както глобално, така и в еврозоната. Все пак тя подчерта видимите локални ефекти: цените на авиационните горива са се удвоили от началото на конфликта, а от началото на април някои летища са въвели нормиране на доставките заради недостиг. Тези факти, според Лагард, изострят несигурността пред централната банка при оценка на бъдещата парична политика.
Лагард посочи, че икономическите последици от евентуална ескалация в региона все още не са достигнали нивото, заложено в неблагоприятния сценарий на ЕЦБ, и затова институцията ще изчака допълнителни данни преди да предприеме окончателни стъпки. „Характерът на конфликта — спиране и подновяване на огъня, преговори и техният провал, морска блокада и нейното вдигане или възстановяване — прави трудно да се прецени продължителността и дълбочината на въздействията. Ясно е, че няма лесен път обратно към предишното състояние“, каза тя, като същевременно добави, че до момента не се наблюдава достатъчно силен растеж на енергийните цени, който да подпомогне материализацията на най-лошия сценарий.
ЕЦБ наблюдава също различните посоки на пазара: спот цените на петрола и фючърсите са над базовите прогнози на банката, но пазарните участници изглеждат убедени, че прекъсванията ще бъдат временни. Цените на природния газ, по думите на Лагард, остават под нивата на предполагаемия шок, отчасти защото някои азиатски купувачи са насочили търсенето към въглища. Това смесено развитие означава, че ЕЦБ трябва да бъде подготвена да действа бързо, когато наличните данни го наложат.
От позиция на паричната политика Лагард заяви, че основният приоритет остава връщането на инфлацията към целта от 2% в средносрочен план. Тя уточни, че досега централните банкери не виждат убедителни доказателства за „вторични“ ценови ефекти, които биха оправдали незабавно повишаване на лихвите. Все пак перспективите са описани като крехки и изискващи внимателен мониторинг на новини и данни за пазара на енергия и реалния сектор.
Коментарите на Лагард идват по-малко от две седмици преди планираната среща на ЕЦБ за паричната ѝ политика на 30 април, което според наблюдатели може да забави очакванията за евентуално повишение на лихвите този месец. ЕЦБ в момента е изправена пред две противоречиви сили: от една страна споменът за инфлационния шок от 2022 г. може да ускори корекциите в заплатите и цените от страна на фирмите и домакинствата; от друга — по-високите енергийни разходи натискат разполагаемите доходи и ограничават възможността за автоматично прехвърляне на разходите към потребителските цени.
Тези развития са важни новини както за инвеститорите, така и за потребителите и бизнеса в региона. Редакцията на таун.бг ще продължи да следи и да информира за всички значими стъпки на ЕЦБ и влиянието им върху икономическата среда.
Абонирайте се за нас в Google News.
