Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви във Вашингтон, че икономиката на еврозоната се е отклонила от базовия сценарий на институцията след повече от шест седмици военни действия в Близкия изток, но допълни, че тази промяна все още не оправдава незабавно повишаване на лихвените проценти. Тя говори пред медии по време на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка и подчерта, че ситуацията се намира „между базовия и неблагоприятния сценарий“.
Лагард посочи, че ЕЦБ в момента няма предпочитание към по-строга парична политика. „Нямаме пристрастия към затягане“, каза тя, добавяйки, че институцията се ръководи от „компас“, който свързва ценовата стабилност с финансовата стабилност. В центъра на вниманието остава въпросът доколко покачването на цените на енергията ще се предаде към останалата част от икономиката и дали инфлационният натиск ще се окаже временен или по-продължителен.
По данни на МВФ, публикувани в същия ден, се очаква глобална инфлация в по-висок диапазон, съчетана с по-слаб ръст на икономиката. В 21-членната еврозона потребителските цени се прогнозират да се повишат с 2,6% през годината — ниво, което съвпада с последната оценка на ЕЦБ. Въпреки това някои служители във Франкфурт оценяват, че базовият сценарий става по-малко вероятен при продължаващо влошаване на конфликта и затваряне на Ормузкия проток, което увеличава риска от „неблагоприятен сценарий“ с пик на инфлацията около 4,2%.
Анализът на различните сценарии отразява несигурността. В по-тежкия вариант ЕЦБ предвижда кратка рецесия и инфлация, която може да надхвърли 6%. Затова централната банка наблюдава внимателно ефекта на по-високите енергийни разходи върху заплатите и върху исканията за повишения, които се увеличиха след високите темпове на инфлация от над 10% през 2022 г. след началото на конфликта в Украйна.
Финансовите пазари продължават да смятат, че повишаването на лихвите е въпрос на време и ценообразуват възможност за повече от две стъпки по четвърт процент до края на годината. Все пак пазарните участници изглеждат скептични дали следващото заседание на ЕЦБ на 29-30 април ще доведе до увеличаване на ставките, тъй като напредъкът в дипломатическите преговори между САЩ и Иран остава несигурен.
Лагард подчерта необходимостта от конкретни данни, преди да се предприемат мерки: „Казахме много ясно, че ще ни трябват данни, за да действаме, но че няма да се поколебаем да действаме.“ Тя уточни, че анализът трябва да установи дали текущото покачване на инфлацията ще е краткосрочно, като изрази съмнение, че това ще е лесно за доказване на този етап.
ЕЦБ следи не само прякото влияние на по-високите цени на енергията, но и вторичните ефекти — например дали фирмите ще прехвърлят увеличените разходи на потребителите и доколко синхронизирани ще бъдат исканията за по-високи заплати в различни сектори. В отговор на тези рискове централната банка балансира необходимостта от подкрепа на финансовата стабилност с мандата си за ценова стабилност.
Това развитие е част от важни новини за еврозоната и паричната политика, които следят инвеститори и институции, тъй като последствията от енергийните шокове и геополитическата несигурност могат да променят прогнозите за растеж и инфлация през следващата година. За повече анализи и ежедневни актуализации съобщава town.bg, като читателите на таун.бг и други новинарски платформи ще следят внимателно следващите данни и решения.
Източник: Блумбърг
Абонирайте се за нас в Google News.
