Публикацията на мемоарите „Деца, почакайте да чуете това!“ бележи пореден етап в живота на Лайза Минели, която в книгата си описва интимни преживявания, професионални конфликти и години на лична борба. Новите разкази обхващат периоди от позлатения Холивуд до бурния Ню Йорк и включват срещи с известни личности, романтични връзки и откровения за зависимостите ѝ, които предизвикват вълнение в културните новини и важни новини за шоубизнеса.
Минели преразказва романтична връзка с режисьора Мартин Скорсезе по време на снимките на филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), която описва като „с повече пластове от лазаня“. Тя посочва силна страст и обща отдаденост към киното, но признава, че отношенията им са били смес от интензивност и зависимости. По-късно тя избира Скорсезе да работи по мюзикъла The Act на Бродуей, но професионалните изисквания налагат промени: Минели пише, че е била принудена да го отстрани като театрален режисьор, а това решение почти я разрушава емоционално. Спомените ѝ включват и момент от 2014 г., когато твърди, че Скорсезе ѝ обърнал гръб на церемонията „Оскар“.
В мемоарите присъства и разказ за връзката ѝ с Питър Селърс, която започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. Тя описва бурна и необичайна привързаност, но и тревожни прояви на неговото поведение. Един от най-шокиращите епизоди, според нея, е посещение при обща приятелка в Хайгейт, когато Селърс се появил облечен в нацистка униформа и извикал „Зиг Хайл!“, поведение, което Минели определя като срамно и ужасно.
Лайза отделя значително внимание на връзката си с майка си Джуди Гарланд, описвайки я като микс от любов и травма. Тя разказва за детски спомени, в които на 13 години е изпълнявала ролята на болногледачка и е замествала приспивателни с аспирин, за да спаси майка си. Минели признава, че е наследила от майка си както професионалната страст, така и някои разрушителни навици, но поддържа, че в основата на всичко е и дълбока обич.
Сред другите епизоди в книгата са и конфликти на снимачната площадка — тя определя сценария на филма „Щастливата дама“ (1975) като „катастрофа“, а отношенията ѝ с Джийн Хекман като студени. В мемоарите се споменава и, че по-късно Хекман преживява серия от тежки заболявания и смърт на съпругата му през 2025 г., което предизвиква у Минели смесени чувства.
Минели описва ролята на Елизабет Тейлър в решението ѝ да потърси помощ за зависимости. Тейлър я убеждава през 1984 г. да влезе в рехабилитация, а при последвал рецидив отново е безкомпромисна в предупрежденията си. В мемоарите Лайза говори откровено за битката си с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите и отправя апел за разбиране към хората, които се борят с рецидивите.
Особено остра е критиката ѝ към четвъртия ѝ съпруг, Дейвид Гест, когото описва с груби епитети и обвинява в кражба на емблематични предмети и опит за продажба на нейни произведения. Тя твърди, че в брака им е имало физическо насилие и че двамата се развеждат окончателно през 2007 г.
Мемоарите не са лишени и от по-леки анекдоти: Минели твърди, че е споделяла танцов репертоар с Майкъл Джексън и дори му показала движение, от което е възникнала „лунната походка“. Тя също така се връща към спор със Стивън Сондхайм, който не разрешил издаването на концертен албум през 1979 г. заради опетнен текст; по-късно тя записва неговата „Losing My Mind“ с Pet Shop Boys и продължава да получава авторски права.
Книгата обхваща и моменти на лична падение — от нощи, прекарани на пейка в Сентръл парк до припадък на Лексингтън Авеню през 2003 г., когато според нея минувачи често са я подминавали. Тези признания поставят мемоарите ѝ сред онези акаунти на известни личности, които съчетават блясък и уязвимост, и представят сложните последици от славата.
За важни новини от мемоарите съобщава town.bg, а самата книга съдържа множество истории за известни фигури като принцеса Даяна, Голди Хоун, Шарл Азнавур, Pet Shop Boys, Франк Синатра, Халстън и дори папата. В заключение Минели, вече на прага на 80-те, споделя оптимистично отношение към любовния живот и готовност за нови срещи, макар и с признаци на самоирония и самоанализ.
Абонирайте се за нас в Google News.
