В разгара на лятото безводието става все по-сериозен проблем за множество региони в България. Поради недостиг на вода и намалени нива на основни водоизточници, редица общини са принудени да взимат мерки за пестене на вода, като забрани за поливане и миене на автомобили. Проблемите с водоснабдяването са по-сериозни от всякога, като комбинацията от климатични промени и неефективно управление на водите изправя много населени места пред сериозни трудности.
Причините за безводието и мерките за справяне с него
Безводието, с което се сблъскват някои райони, не е само следствие от естествени климатични промени, но и резултат от неадекватно управление на водните ресурси в страната. В Община Симеоновград, например, властите са били принудени да наложат забрана за ползване на питейна вода за поливане и миене на автомобили и балкони. Там водата често спира, а когато пристига, тя е замърсена с манган.
Зам.-кметът на Симеоновград, Живко Чакъров, подчертава, че намаляващото ниво на река Марица води до спад в нивото на местните кладенци, което от своя страна налага икономия на вода. Според него, ако гражданите не се съобразят с тези мерки, не е изключено да се наложи воден режим в града.
Проблеми с водоснабдяването има и в разградското село Ясеновец, където през лятото вода липсва за значителен период от денонощието. Високата част на селото, например, страда от хроничен недостиг на вода, като жителите често се налага да пълнят туби след полунощ.
Кметът на Ясеновец, Рейхан Хюсеин, признава, че освен проблемите с каптажа, има сериозен недостиг на вода на национално ниво. Според него, важен фактор за влошаване на ситуацията е и лошото състояние на водопреносната мрежа. Към момента около 70% от водата се губи по трасето.
Климатични промени и лошо управление на водите
Експерти сочат, че климатичните промени играят ключова роля в задълбочаването на водната криза. Димитър Куманов, член на Управителния съвет на сдружение „Балканка“, твърди, че въпреки влиянието на климатичните промени, големият проблем през последните години е неадекватното управление на водните ресурси в България. Според него, твърде много държавни органи се намесват в управлението на водите, което води до неефективност и забавя решенията.
Куманов отбелязва, че в момента язовир „Искър“ е почти пълен и може да осигури вода за София за още три години, дори при най-лошия сценарий. Язовир „Среченска бара“, който водоснабдява Враца и Монтана, също е пълен до горе. Въпреки тези резерви, проблемите в други райони не могат да бъдат пренебрегнати.
Безводие в цялата страна
Георги Стефанов, координатор „Климат и енергия“ към WWF, добавя, че през последните години броят на хората, които страдат от безводие през лятото, се увеличава. По негови данни миналата година 400 000 души са били без вода през летните месеци, като прогнозата за настоящото лято е, че над половин милион души ще изпитат същия проблем, ако не настъпи дъжд.
„През последните 30 години има 50% по-малко валежи спрямо предходния период. Климатичните промени не само че намаляват количествата валежи, но те също се концентрират в кратки, но интензивни периоди, което е още един фактор, допринасящ за водната криза“, обяснява Стефанов.
Какви мерки трябва да бъдат предприети?
Независимо от усилията на местните власти да намалят потреблението на вода, експертите са единодушни, че България трябва да предприеме по-сериозни мерки на национално ниво. Освен модернизация на водопреносните мрежи, е наложително да се създаде единен държавен орган или агенция, която да отговаря за управлението на водните ресурси, за да се избегнат неефективности и дублиране на усилия.
Климатичните промени са факт, но безспорно липсата на ефективно управление на водите и забавената модернизация на инфраструктурата са основните фактори, които задълбочават проблема. В същото време, е необходимо да се вземат мерки за устойчиво използване на водните ресурси, както и за съхраняване на водните източници за бъдещите поколения.
