След изключително важна роля в иранската политика през последните седмици, лидерът на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани бе убит при израелски удар, съобщават международни агенции, цитирани от БТА. Лариджани, който дълго време остана в сянка, се утвърди като ключова фигура в управлението на страната, особено след смъртта на аятолах Али Хаменей.
Израелски военен представител посочва, че Лариджани е “де факто лидер на режима” през последните седмици и именно той е координирал военните действия срещу Израел и държавите от Персийския залив. В продължение на десетилетия Лариджани съчетава идеологическа вярност и прагматизъм, печелейки доверието на Хаменей благодарение на службата си в армията, медиите и парламента.
Роден през 1957 г. в Наджаф, Ирак, той е син на виден шиитски сановник, близък до основателя на Ислямската република аятолах Рухола Хомейни. Лариджани служи в Корпус на гвардейците на Ислямската революция по време на войната с Ирак и притежава докторска степен по западна философия от Техеранския университет. В периода 1994–2004 г. ръководи Държавното радио и телевизия на ИРИБ, където се отличава с остри критики срещу реформаторите.
През 1996 г. е назначен за представител на Хаменей във Висшия съвет за национална сигурност и по-късно за негов секретар. Между 2005 и 2007 г. води преговори за ядрената програма с Лондон, Париж, Берлин и Москва, а през 2008–2020 г. е председател на парламента. След отхвърлянето на кандидатурите му за президентските избори през 2021 и 2024 г., Лариджани се завръща на ключов пост като секретар на Висшия съвет за национална сигурност, където координира отбранителната политика и ядрената програма.
Наскоро той е провел срещи с руския президент Владимир Путин и представители на държави от Персийския залив, с цел ограничаване на напрежението със САЩ, като винаги настоявал преговорите със Запада да се фокусират върху ядрената програма на Иран.
С ликвидирането на Лариджани, Иран губи един от най-опитните си стратези, който съчетаваше военна компетентност, дипломатически умения и влияние върху вътрешната политика на страната.
