Православната църква почита днес Успението на света Анна – денят, посветен на блажената кончина на майката на Пресвета Богородица. Светицата е сред най-почитаните личности в християнската традиция и се приема като символ на майчинството, семейството и закрилата на децата.
Според църковното предание света Анна произхожда от рода на Аарон и е майка на Дева Мария, чрез която се ражда Иисус Христос. Заради това тя заема особено място в православната вяра като покровителка на майките и бъдещите родители.
В българската народна традиция празникът е известен като Лятна Света Анна. Той е особено почитан в Западна България, Родопите и района на Асеновград, където се вярва, че отбелязва края на летния сезон.
Според народните вярвания светицата закриля бременните жени, родилките и децата. Именно затова на този ден се спазват редица забрани. Смята се, че не бива да се вършат домакински дейности като пране, миене, шиене или плетене. Старо поверие предупреждава, че ако бременна жена работи на празника, това може да донесе нещастие.
На Лятна Света Анна бъдещи майки и млади съпруги посещават храмовете, където отправят молитви за здраве и леко раждане. Те палят свещи пред иконата на светицата, украсяват я с цветя и оставят дарове като кърпи, дрехи, чорапи или парични средства.
След богослужението е традиция да се раздават пресни пити за здравето на децата и благополучието на семейството.
В различни части на страната празникът е свързан и с местни обичаи. В Източна България жени и деца излизат да събират лечебни билки, докато в западните райони се извършват ритуали за предпазване на реколтата от природни бедствия и злини. На места се организират и родови курбани с молитви за плодородие, защита на нивите и благополучие.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна и Вилиана.
