Ралица Асенова, майката на Ники Златков, който беше открит мъртъв на Околчица, публикува ново емоционално послание, свързано с продължаващата ѝ борба за истината около смъртта на сина ѝ и останалите загинали.
Повод за публикацията ѝ станал разговор с непозната жена. Тя изразила подкрепата си към Асенова и ѝ поднесла съболезнования, но същевременно заявила, че според нея „справедливост тук, в този свят, няма“.
Тези думи накарали Асенова да преосмисли какво всъщност означава справедливостта за нея.
По думите ѝ истинската справедливост би била Ники да е жив – да продължава живота си, да бъде човекът, когото тя познава, и да реализира своите мечти, качества и стремежи.
В публикацията си тя говори и за останалите хора, които според нея е трябвало да продължат живота си. Асенова описва всеки от тях с лични спомени и качества, които според нея са ги характеризирали – добротата, състраданието, творчеството, готовността да помагат и способността им да дават надежда на околните.
Тя посочва, че справедливост би било и мястото, което е било техен дом и убежище за много хора, да продължава да съществува в същия вид. Вместо това, по думите ѝ, то се е превърнало в място на трагедия, а впоследствие и в занемарен имот.
Асенова заявява, че през последните 7 месеца близките на загиналите не са имали възможност просто да скърбят. Вместо това са били принудени да водят постоянна борба, да очакват нови обвинения, версии и публикации за хората, които вече не могат сами да защитят имената си.
Тя категорично заявява, че не търси истината, защото според нея я знае. Нейната цел е друга – да не позволи представата за шестимата загинали, за техния живот и за всичко, което са създали, да бъде заличена след смъртта им.
По думите ѝ тя е познавала лично тези хора, техните характери, мечти и действия, както и хората, на които са помагали. Именно затова според нея има разлика между нейната позиция и тази на хора, които публично ги съдят и обвиняват, без да са ги познавали.
Асенова признава, че думите на непознатата жена за липсата на справедливост са я накарали да се замисли и за по-големи въпроси – за живота, смъртта и последствията от човешките действия.
Тя пише, че хората често живеят така, сякаш този живот е всичко, което съществува, въпреки че никой не знае откъде идва и какво го очаква след края на живота му.
Според нея осъзнаването колко кратък е човешкият живот би трябвало да накара хората да бъдат по-внимателни с думите и действията си, да не лъжат, да не унижават и клеветят, както и да не причиняват зло, без да се замислят за последствията.
В края на публикацията си Ралица Асенова заявява, че нейната битка продължава. Тя определя целта си не просто като търсене на справедливост, а като опит да запази паметта за загиналите и да не позволи образът им да бъде разрушен в общественото пространство.
По думите ѝ шестимата са били „убити“ веднъж физически, а след това са били подлагани на ново „убиване“ чрез обвинения, обиди и публични присъди.
Асенова завършва с категорично послание, че докато е жива, ще продължи да се бори истината за хората, които е познавала, да не бъде заличена.
