Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при НАО-БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, обяви графика на предстоящите небесни явления, сред които е и пикът на метеорния поток Лириди. Според експерта максимумът за 2026 г. ще настъпи около 22:40 ч. българско време на 22 април, когато активността може да достигне приблизително 18 метеора за час, съобщава town.bg. Потокът е видим в периода 16–25 април и най-добре се наблюдава след 22:00 ч., когато радиантът в съзвездието Лира се издига над североизточния хоризонт.
Маркишки поясни, че лунното присъствие няма да пречи на наблюденията в критичната нощ: в нощта на 22 срещу 23 април Луната залязва в 02:29 ч. с около 37% осветен диск, което означава увеличена възможност за проследяване на по-слаби метеори в тъмната част на нощта. Той напомни и за произхода на потока — родителското тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher) с орбитален период около 415 години; последният ѝ перихелий е регистриран на 3 юни 1861 г.
Освен Лиридите, Маркишки обърна внимание на явлението окултация на звездния куп Плеяди от Луната, което ще приключи в края на вечерта на 19 април при ясно небе. Краят на закриването ще може да се проследи от територии на изток и североизток от България, включително части от Западна Азия, като за наблюдател в района на София подходящото време е около 21:30 ч. Купът Плеяди, известен в българската народна астрономия с имена като Квачката с пиленцата, Власците и Ситото, ще бъде видим ниско над хоризонта в посока запад-северозапад.
За столичани и други наблюдатели Маркишки препоръчва тъмно място или бинокъл за по-удобно проследяване: „От тъмно място или с помощта на бинокъл ще можем да забележим тънкия лунен сърп във видима близост до Плеядите. Вдясно и под лунния сърп ще се появят звездите от купа, които наскоро са били закрити от Луната. На около 7 градуса по-ниско ще бъде видима и планетата Венера.“ Според него явлението ще остане достъпно до лунния залез за София в 23:15 ч.
Маркишки отбеляза и преминаването през перихелия на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) на 19 април, когато тя ще бъде на около 74,587 млн. км от Слънцето — най-близката ѝ точка до звездата по орбитата ѝ. Кометата беше открита на 8 септември 2025 г. от телескопа Pan-STARRS 1 на Хавай и ще мине най-близо до Земята на 26 април на разстояние около 73,15 млн. км, но поради видимата си близост до Слънцето тогава няма да е наблюдаема.
Интересният период за наблюдение на C/2025 R3 започва още от сутринта на 16 април: за наблюдател от района на София кометата ще изгрява на североизток-изток около 04:20 ч. и първоначално ще има яркост около 4-та видима звездна величина, позиционирана в съзвездието Пегас. Заради ниската ѝ височина над хоризонта наблюденията ще изискват оптика като бинокъл и място с нисък източен хоризонт, далеч от градските светлини. Прогнозите за 19 април дават яркост около 3,6-а величина, като кометата ще изгрее приблизително 1 час и 50 минути преди изгрев — около 04:47 ч. за района на София — и ще се наблюдава в съзвездието Риби, близо до границата с Пегас.
Тези събития в небето се отнасят към важните новини за любителите на астрономията този месец и предоставят възможности за наблюдения както с просто око, така и с помощни прибори. За хората, които следят астрономическите явления и други научни сюжети, информацията за времето и видимостта е от ключово значение, отбеляза Маркишки. Следете актуалните новини и още съвети за наблюдения на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
