Назначението на Маркус Гиздол като старши треньор на ЦСКА превръща германеца в едва петия наставник от Германия, който поема водеща треньорска длъжност в българския футбол. Това важни новини за феновете на „червените“ и част от дълга, но оскъдна на присъствие история на германските специалисти у нас, която започва още през 1931 г. с Ото Файст, съобщава town.bg.
Първият германец в българския футбол остава в спомените с успеха в Балканската купа: Ото Файст, едва на 28 години, води националния отбор до три поредни победи срещу Турция, Югославия и Гърция и печели турнира. Престоят му е кратък и завършва поради финансови проблеми във федерацията и неплатени възнаграждения, но оставя следа като първият германски треньор у нас, стигнал до трофей.
След дълга пауза германците се завръщат на клубно ниво едва в началото на XXI век. През ноември 2001 г. Рюдигер Абрамчик поема Левски и стартира обещаващо: за първите си седем мача тимът регистрира пет победи и две равенства, като по това време води в класирането пред ЦСКА с седем точки. Въпреки доброто начало, ръководството прекратява договора му през март 2002 г. и така германецът остава начело само за осем срещи.
Една от най-шумните фигури е Лотар Матеус, който през 2010 г. е назначен за селекционер на националния отбор на България с големи очаквания. Под негово ръководство в квалификациите за Евро 2012 националният тим записва една победа, два равенства и две загуби в пет официални срещи — победата идва при дебюта му с 1:0 срещу Уелс в Кардиф. Престоят на Матеус приключва през 2011 г. без класиране на голям форум и остава последният му ангажимент като треньор според наличните данни.
През юли 2026 г. Томас Райс е представен като старши треньор на Лудогорец, но остава в Разград за много кратко: само два месеца по-късно получава оферта от Трабзонспор и напуска при договорена компенсация. Така присъствието му в българския футбол е също временен епизод в поредицата германски намеси.
Маркус Гиздол идва в София с опит от Бундеслигата, след като е водил Хофенхайм, Хамбургер и Кьолн, а извън Германия е бил начело на Локомотив Москва, Самсунспор и Кайзериспор и е работил в треньорския щаб на Шалке 04. Назначението му е историческо и за самия ЦСКА — той е първият германец, който застава начело на клуба и се очаква да приложи предпочитания стил за динамичен футбол и „висока“ преса.
Германското влияние в българския футбол не се ограничава до треньорските постове. Бившият национал Фреди Бобич заема ръководна позиция в Черноморец Бургас като изпълнителен и спортен директор по време на амбициозния проект на клуба, работейки в тясно сътрудничество с Красимир Балъков, преди да се върне в Германия и да поеме пост в Щутгарт през 2010 г.
Списъкът с германски имена, свързвани с България, е по-дълъг от реалните назначения. През 2015 г. Марио Баслер е имал контакт с Локомотив Пловдив, но финансови изисквания — споменавани като минимум 20 000 евро месечно и общи разходи до около 30 000 евро — спират преговорите. Кристоф Даум е бил сред обсъжданите варианти от Ботев Пловдив през 2014 г., но до назначение не се стига. През 2018 г. Томас Дол също се появява като възможен кандидат за ЦСКА, но разговорите не довеждат до договор.
Назначението на Гиздол идва в контекст на ограничено, но символично германско присъствие в българския футбол: няколко кратки и няколко по-значими опита, повече свързвания и непостигнати сделки, отколкото задържани проекти. В обозримото бъдеще вниманието ще е върху това дали новият наставник на ЦСКА ще успее да остави траен отпечатък и да промени тенденцията на кратки или несигурни мандати на германските специалисти у нас. В същото време топ букмейкърът, свързан с клуба, напомня, че залозите са за пълнолетни и трябва да се практикуват с повишено внимание, което също достигна до феновете като част от новините около назначението.
Абонирайте се за нас в Google News.
