Германският канцлер Фридрих Мерц се оказа в деликатна ситуация в отношенията си с бившия американски президент Доналд Тръмп. Преди година Мерц открито критикуваше Тръмп, след което последва дълъг период на сближаване, което мнозина определиха като опит за подмазване. Кулминацията на този период беше визитата му в Белия дом преди две седмици, когато канцлерът демонстрира разбиране към атаките на САЩ и Израел срещу Иран, довели до смъртта на аятолах Али Хаменей.
Сега обаче Мерц прави рязък завой и ясно заявява, че Германия няма да се включва във военни действия в Ормузкия проток. „САЩ и Израел не се консултираха с нас преди началото на тази война. По отношение на Иран няма общо решение за действие, затова участието на Германия не стои на дневен ред“, каза канцлерът.
Министърът на отбраната Борис Писториус потвърди позицията на Мерц, посочвайки, че Германия не е инициатор на конфликта и ще се стреми към дипломатическо уреждане. Идеята за разширяване на европейската мисия „Аспидес“ в региона бе също отхвърлена, тъй като ситуацията в Ормузкия проток се различава геополитически и военновременно от тази в Червено море.
Освен геополитическите и дипломатически съображения, Мерц изразява тревога и за икономическите последствия от конфликта. Повишените цени на петрола натоварват германската икономика, която вече се опитва да излезе от рецесия. Според Института Ifo продължаващата война би забавила възстановяването и увеличила инфлацията, като дори краткосрочен конфликт би намалил ръста на БВП с 0,2 процента, а продължителен – с 0,4.
Канцлерът е изправен пред двойна дилема: от една страна иска да запази подкрепата на САЩ и санкциите срещу Русия, а от друга – германците настояват за ограничаване на растящите енергийни разходи и категорично не желаят участие във войната срещу Иран. В същото време изборите за местни парламенти тази година увеличават натиска върху него, като растящото влияние на екстремистката партия „Алтернатива за Германия“ допълнително усложнява политическата картина.
Великобритания и Франция също остават резервирани относно военен ангажимент в региона, което показва, че Мерц не е сам в решението си да не изпраща войски. По този начин канцлерът се опитва да балансира между международните съюзнически очаквания и вътрешните социално-икономически реалности.
