България има сериозни бюджетни проблеми и поема безпрецедентни задължения, но ситуацията не може да бъде определена като катастрофална. Това заяви бившият финансов министър Милен Велчев в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви.
Според него както управляващите, така и опозицията представят само част от картината. Правителството омаловажава мащаба на затрудненията, докато критиците му описват положението в прекалено мрачни краски.
Велчев посочи, че не би обвинил настоящия кабинет за натрупаните дефицити. По думите му е положително, че министрите признават необходимостта от справяне с проблема и заявяват готовност да предприемат действия.
Бившият финансов министър обаче очаква по-решителни стъпки в 3-годишния фискален план. Според него по-разумният подход е да се ограничат публичните разходи, вместо да се търсят начини за увеличаване на приходите.
Той призна, че фискалната консолидация е труден процес, но подчерта, че е напълно възможно да бъде осъществена. Велчев смята, че бюджетът за 2027 г. би могъл да бъде по-амбициозен и реформаторски, макар да отчита усилията на правителството за постепенно намаляване на дефицита.
По думите му основната причина за сегашните затруднения е нарастването на разходите през последните 5 години, а не липсата на приходи. Той отбеляза, че приходите също се увеличават и спрямо брутния вътрешен продукт растат дори по-добре, отколкото преди 5 години.
Велчев даде за пример управлението на Симеон Сакскобургготски, когато за 2-3 години е била постигната бюджетна консолидация от около 3% от брутния вътрешен продукт. Тогава страната преминала от дефицит малко над 1% към излишък от почти 2%.
Според бившия министър намаляването на бюджетния дефицит неизбежно ще изисква непопулярни решения. Той отбеляза, че критиките на опозицията рядко посочват конкретни разходи, които трябва да бъдат съкратени, или възнаграждения, чието увеличение да бъде ограничено.
Велчев обърна внимание и на необходимостта постепенно да се увеличават средствата за отбрана, за да бъдат изпълнени ангажиментите на България към НАТО. Това допълнително усложнява задачата на правителството.
По отношение на доходите той заяви, че ако заплатите не бъдат замразени, увеличението им не бива да надхвърля очакваната инфлация. За пенсионната система посочи, че швейцарското правило е създадено именно с цел постепенно повишаване на жизнения стандарт на възрастните хора.
В интервюто Велчев защити и членството на България в еврозоната. Според него страната не е загубила от присъединяването си, а е спечелила по-голямо доверие и по-дълбока интеграция в Европейския съюз.
Той подчерта, че България вече участва пряко във вземането на важни икономически решения в рамките на еврозоната, включително чрез Еврогрупата. По думите му това дава на страната място на масата, където се определят ключови политики за бъдещето на Съюза.
Велчев коментира и поскъпването на стоките, което гражданите свързват с приемането на еврото. Според него увеличението на цените не може автоматично да бъде обяснено с членството на България в еврозоната. Той посочи енергийната криза и други икономически фактори като по-съществени причини и допълни, че поскъпването в държави извън еврозоната като Унгария, Румъния и Полша вероятно е било по-голямо.
Бившият финансов министър обърна внимание и на ролята на конкуренцията. Според него търговците, които ограничават увеличението на цените, могат да спечелят клиенти, докато бизнесите с прекомерно поскъпване рискуват да загубят конкурентоспособността си.





