Перспективата за прекратяване на бойните действия в Украйна при сегашната конфигурация на силите крие сериозни рискове не само за Киев, но и за сигурността на европейския континент като цяло. Въпреки зачестилите политически сигнали за „неизбежен мир“, няма реални основания да се очаква, че 2026 г. ще донесе съществена промяна спрямо предходната година – войната вероятно ще продължи, а оптимистичните прогнози се опират повече на политически желания, отколкото на стратегическа реалност. Това се посочва в анализ на британското издание The Independent, цитиран от „Фокус“.
Според изданието Москва се стреми по дипломатически път да постигне цели, които не успя да реализира с военна сила за повече от десетилетие конфликт. В този контекст ролята на бившия американски президент Доналд Тръмп се очертава като ключов фактор, който Кремъл използва за оказване на натиск върху Киев и неговите съюзници.
Авторите подчертават, че Русия систематично разширява рамките на допустимото – както на бойното поле, така и по време на преговори – принуждавайки Украйна и Европа постепенно да приемат все по-неблагоприятни условия. През 2025 г., по данни на анализа, Тръмп на три пъти е настоявал Киев да се съгласи с руски искания, представяни като част от споразумение за примирие. Всеки от тези опити е бил неутрализиран единствено чрез спешни и координирани дипломатически действия от страна на европейските лидери. Въпреки това всяка нова фаза на диалог е укрепвала позициите на Москва.
Показателен пример е т.нар. „28-точков руски план“, представен през ноември. Вместо категорично отхвърляне, той е бил приет като основа за дискусии. Така предложения, смятани доскоро за недопустими – включително ограничаване на числеността на украинските въоръжени сили – постепенно са започнали да се възприемат като възможни компромиси.
Анализът стига до извода, че изходът от конфликта няма да бъде решен нито на фронтовата линия, нито вероятно на украинска територия. Продължаването на войната се дължи не на липса на загуби или натиск, а на нежеланието на ключови международни играчи да променят съществено баланса на силите. Китай, Иран и Северна Корея подкрепят Русия целенасочено – достатъчно, за да изтощават Запада, но без да провокират пряк глобален сблъсък.
Същевременно постепенното отдръпване на Съединените щати от активна подкрепа за Украйна не е изненада, но европейските държави се оказват неподготвени да компенсират този вакуум. В анализа се предупреждава, че Европа не е готова и за сценарий, при който след 2027 г. Вашингтон може драстично да намали или напълно да прекрати ангажимента си към европейската отбрана.
В основата на проблема, отбелязва The Independent, стои непримиримостта на стратегическите цели: Москва цели да лиши Украйна от реална независимост, докато Киев се бори за самото си оцеляване. Експертите предупреждават, че дори временно примирие би дало на Русия шанс да се прегрупира и да подготви нова офанзива – сценарий, вече наблюдаван в други конфликти. Подобна пауза би могла и да създаде фалшиво усещане за сигурност в Европа, отлагайки наложителните решения за укрепване на отбранителните способности на континента.
