Младите хора в България често се информират чрез социални мрежи и генеративен изкуствен интелект, но са податливи на дезинформация, посочват социолозите Алексей Пампоров (БАН) и Стойчо Босев („Алфа Рисърч“) в интервю за БТА.
По думите на Пампоров на българина му липсва критично мислене, а образованието по литература и история продължава да се базира на традиционни, идеологизирани модели. Това създава шаблонизирано мислене и лесно поддаване на фалшива информация. Босев допълва, че съдържанието в социалните мрежи става все по-кратко, визуално и ориентирано към забавление, което създава условия за разпространение на непроверени факти и полуистини.
Според проучване на Евробарометър, 76% от младите хора в Европа на възраст 16-30 години твърдят, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, като в девет държави повече от половината от тях съобщават, че това се случва често или много често.
Социолозите отбелязват, че социалните медии заменят традиционните източници на информация като телевизия, радиа и вестници. В България около 60% от младите се информират онлайн, докато класическите медии присъстват едва на заден план.
Изкуственият интелект също се използва активно, най-вече за лични цели и забавление, като всеки трети младеж използва генеративни приложения като ChatGPT.
Пампоров подчертава, че тази тенденция влияе и на политическата активност на младите, като мнението на роднини, ефектни видеа и социални медийни публикации могат да определят начина им на гласуване и социалното им поведение.
Босев добавя, че самооценката на младите показва известна неинформираност – например всеки трети между 16 и 18 години не знае курса на лев към евро.
Според експертите е необходимо критичното мислене и проверката на информацията да се развиват още от ранна възраст, за да се намали влиянието на фалшивите новини и дезинформацията.
