Правителството на Румен Радев влезе във властта с обещание да провери състоянието на министерствата, да прекъсне порочните зависимости и да сложи край на фаворизирането при обществените поръчки. В редица ведомства вече има смени и проверки. Образователната система обаче изглежда необичайно спокойна. Структурите към МОН продължават със същите ръководства и механизми, без обществото да е чуло какво е установено при обещания преглед на наследството.
Да, образованието трябва да бъде деполитизирано. Но деполитизация не означава безконтролност или административен имунитет. При данни за зависимости, концентрация на договори или потенциален конфликт на интереси министърът не може да се скрие зад автономията на подчинените структури.
Първият сигнал вече е в ЦРЧР
През последния месец гърми скандал с разпределянето на средства по „Еразъм+“ в ЦРЧР – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието. Казусът вече е в парламентарната Комисия по образованието и науката, а директорът на ЦРЧР е дал обяснения по случая пред министъра. Засега от ЦРЧР се оправдават, че това е атака от неодобрени за финансиране организации, но истината е, че в сигнала се съдържат сериозни данни за конфликт на интереси и предстои случаят да бъде отнесен и до Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ към Европейската комисия заради бавната реакция на националните власти.
Какво показва СИГМА
Докато чакаме институционалния отговор, всеки гражданин може да изпробва новата гордост на правителството – платформата СИГМА, разработена с помощта на изкуствен интелект, която събира данните от обществените поръчки и позволява за секунди да се види къде се натрупва необичайна концентрация.
Когато влезете в раздел „Институции“, ще видите, че най-голям брой институции има именно в сферата на образованието – 2375 на брой. Повечето договори не са многомилионни, както в някои по-апетитни бюджетни сектори, но големият им брой създава трудности за осъществяването на реален контрол върху всички тях, поради което е редно да се видят и други случаи, заслужаващи обществено внимание.
Да вземем за пример профила на ЦОИДУЕМ – Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, който също е второстепенен разпоредител с бюджет към МОН – подобно на ЦРЧР. На пръв поглед общата стойност на отразените договори е малка – едва 1,277 млн. евро за 15 сключени договора. Но повече от две трети от общата им стойност отиват към една и съща фирма. Пет от тези договори са сключени с „Травъл Консултинг“ ЕООД на обща стойност 858 хил. евро, или около 67% от стойността на всички договори, отразени за институцията в платформата.
Концентрацията е достатъчно голяма, за да изисква обяснение, най-малкото защото именно премиерът Радев се обяви срещу фаворизирането на фирми при обществени поръчки. И докато всички гледат към строителството, именно в образованието се очертава концентрация, която поставя въпроса за възможно фаворизиране.
СИГМА ни позволява да видим и профила на фирмата, която има едва 7 спечелени обществени договора с три институции, т.е. три четвърти от тях са сключени именно с ЦОИДУЕМ. Публичната поръчкова история на тази фирма е изключително тясна и зависима от една-единствена структура към МОН.
От малък договор до поредица от големи възлагания
Отношенията между ЦОИДУЕМ и „Травъл Консултинг“ започват през ноември 2023 г. с договор за хотелско настаняване и вътрешен транспорт в Осло за около 21 хил. евро. Година по-късно следва качествен скок. На 14 ноември 2024 г. фирмата получава договор за хотелско настаняване и логистика за събития в страната и чужбина на стойност приблизително 230 хил. евро, или около 450 хил. лв. без ДДС, като процедурата е „пряко договаряне“. В СИГМА не е посочен брой получени оферти, поради което от платформата не може да се прецени каква реална конкуренция е имало.
Вероятно за добре свършената работа в Осло тези половин милион лева идват като награда. И въпреки че законът допуска пряко договаряне при изрично предвидени основания, общественият интерес изисква ясен отговор: на какво конкретно правно и фактическо основание е избран този ред; кои оператори са били поканени; защо липсва видима ценова разлика между прогнозната и договорената стойност; как МОН е контролирало законосъобразността и пазарната обоснованост?
Апетитът идва с яденето и след този договор следват още три победи: самолетни билети за около 64 хил. евро през април 2025 г.; логистика по проект от Плана за възстановяване и устойчивост за 250 хил. евро през октомври 2025 г.; и нов логистичен договор по Швейцарско-българската програма за 300 хил. евро през юни 2026 г.
Поръчката, която е прекратена и обявена отново
Историята на последния договор заслужава отделно внимание. Първата процедура е обявена през декември 2025 г. с прогнозна стойност 573 466,67 лв. без ДДС. Получени са седем оферти. На 10 февруари 2026 г. процедурата е прекратена без избран изпълнител. В официалното обявление за резултата причината е описана общо като технически или процедурни грешки.
На 9 март поръчката е обявена повторно. Прогнозната стойност вече е 329 967,52 евро – с около 36 хил. евро повече, като „Травъл Консултинг“ отново печели при шест подадени оферти. Този път няма прекратяване, процедурата не е обжалвана и договорът е подписан на 3 юни 2026 г. Две седмици по-късно, на 17 юни, на правителственото заседание Радев заявява: „СИГМА ще се надгражда с бързи темпове и ще позволява автоматичен контрол за свързани лица, за фаворизиране на фирми и завишени цени“.
Ето, вече имаме ясни индикации от СИГМА за концентрация, която изисква проверка за евентуално фаворизиране, но какво от това? Платформата вече върши своята част – показва числата. Сега правителството трябва да покаже какво прави с тях. Някой гледа ли тези данни, или гражданите и медиите са оставени сами да си правят изводи, които остават без институционален отговор? Такъв липсва, но понякога и мълчанието, и липсата на действия са достатъчен отговор.
Въпросите
Не може да се твърди, че поръчките са опорочени, че институцията е имала специално отношение към конкретния изпълнител или че образователният сектор е погълнат от частни интереси. Но когато МОН си затваря очите за случващото се в подопечните структури, след като вече изтече 100-дневният толеранс и всички би трябвало да са получили информация за случващото се в техните ресори, въпросите се натрупват.
Министерството трябва публично да отговори:
- Разпоредени ли са проверки в ЦРЧР и ЦОИДУЕМ след встъпването на новото правителство и какъв е срокът им?
- Извършван ли е одит за концентрацията на договори при един изпълнител и за пазарната обоснованост на цените?
- Сезирани ли са компетентните институции – АДФИ, Сметната палата и др. – за извършване на независими проверки, или МОН разчита, че всичко ще продължи постарому?
- Кога ще има най-сетне институционален отговор на проблемите, или когато става въпрос образование, по-добре да не раздухваме за тях?
Образованието не се нуждае от ново партийно овладяване под претекст за „смяна“. Нуждае се от прозрачност, независим контрол и персонална отговорност. Но ако старите ръководства и зависимости бъдат оставени без проверка, общественият въпрос неизбежно ще бъде зададен: правителството разрушава ли наследените модели, или просто ги поема под свой контрол?
Защото мълчанието вече не изглежда като деполитизация. Започва да изглежда като образование, дадено на концесия.
