Русия продължава да се ограничава до дипломатически реакции и не демонстрира конкретна подкрепа за Иран след смъртта на върховния лидер Али Хаменей. Това заключение прави Институт за изследване на войната (ISW) в свой анализ на последните изявления от Москва.
На 1 март руският президент Владимир Путин изпрати съболезнователно послание до иранския държавен глава Масуд Пезешкиан. В него той определя смъртта на Хаменей и други високопоставени представители на иранското ръководство като „убийство“, извършено в „цинично нарушение“ на морала и международното право. В текста обаче не се споменават пряко САЩ или Израел. Путин подчертава, че ще запомни Хаменей като държавник, допринесъл за издигането на руско-иранските отношения до стратегическо равнище.
Руският външен министър Сергей Лавров е провел отделни разговори с външния министър на ОАЕ Абдула бин Зайед Ал Нахаян, с премиера и външен министър на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани, както и с китайския външен министър Ван И. В рамките на тези контакти Москва е повторила осъждането си на американско-израелските удари и е предложила координация в рамките на Съвет за сигурност на ООН и Международна агенция за атомна енергия с цел „стабилизиране“ на обстановката.
Според ISW тази реторика показва ограничените възможности на Кремъл да предостави реална подкрепа на Техеран. Анализаторите отбелязват, че руските военни ангажименти в Украйна, както и стремежът на Москва да извлича дипломатически дивиденти в отношенията със САЩ, стесняват маневреното ѝ пространство.
Европа засилва натиска върху „сенчестата флота“
Паралелно с геополитическото напрежение европейските държави активизират действията си срещу кораби от т.нар. руска „сенчеста флота“, използвана за заобикаляне на санкциите.
Белгийският министър на отбраната Тео Франкен съобщи, че белгийски сили, с подкрепата на френски военни, са се качили на борда и са задържали руски танкер в рамките на операция „Син натрапник“. Френският президент Еманюел Макрон потвърди, че хеликоптери на френския флот са оказали съдействие, като подчерта решимостта на Европа да прилага санкционния режим.
Според белгийски източници задържаният кораб е петролният танкер „Ethera“, плаващ под флага на Гвинея и насочен към Русия. Данни на платформата Starboard Maritime Intelligence сочат, че съдът е сменял неколкократно флага си и е осъществил поне две пътувания до Новоросийск.
Руското посолство в Белгия заяви, че не е получило официално уведомление от Брюксел за задържането и работи по установяване на националността на екипажа.
Развитието показва едновременно дипломатическа предпазливост от страна на Москва спрямо Иран и нарастващ европейски натиск по линия на санкциите срещу Русия.
