На 30 ноември Православната църква почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани – ученик на Иисус Христос, първия призован сред Дванадесетте апостоли и брат на апостол Петър.
В народните вярвания празникът е познат като Андреевден, а в различните краища на България се срещат и вариации като Андреювден, Ендрювден, Ендрин, Дреювден, Мечкинден. Денят поставя началото на зимния празничен цикъл и се свързва с представата, че „от Андреевден денят започва да расте колкото просено зрънце“, а слънцето „помръдва както пиле в яйце“.
В планинските райони и в Западна България празникът се отбелязва и като Мечкинден – обреден ден, свързан с предпазването от мечки. Народното вярване разказва, че св. Андрей успял да укроти мечка, възседнал я и я отвел в манастир, поради което е почитан като господар на дивото животно.
Традиционно в навечерието на празника стопанката поставя на огнището ново гърне и вари в него жито, царевица, боб, леща – „да расте всичко едро“. На сутринта от варивото се хапва у дома, като всеки хвърля нагоре към комина по лъжица за берекет.
Светецът е почитан и като покровител на Русия, особено след падането на Византия. В иконографията Андреевият кръст – с форма на буквата Х – напомня за неговото разпъване в гръцкия град Патра.
Имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андреа, Андриян и всички производни на името.
