С началото на Страстната седмица православните християни навлизат в най-дълбокия и духовно наситен период преди Великден. Първият ден от този особен период е Велики понеделник.
Седмицата носи името „страстна“, защото през тези дни вярващите си припомнят страданията и кръстната смърт на Иисус Христос. В стария български език думата „страст“ означава именно страдание. Поради значимостта на събитията всеки ден от този период е наречен „велик“, а заради засилените молитви и честите богослужения в храмовете народът я нарича още „молбена неделя“.
Припомнянето на последните дни от земния живот на Спасителя започва още от Лазарова събота и продължава с Цветница. Тогава Църквата възпоменава възкресяването на Лазар, заговора срещу Христос и тържественото Му влизане в Йерусалим.
По време на богослуженията на Велики понеделник се припомня историята на старозаветния патриарх Йосиф, който бил продаден като роб от собствените си братя в Египет. Тази библейска история се разглежда като предобраз на съдбата на Христос, Който също бил предаден и отхвърлен от хората.
В същия ден Църквата припомня и поучението на Христос за безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не дава духовни плодове поради липса на усилие и вяра.
Богослуженията през тази седмица имат особено съдържание и последование, създадени специално за всеки от дните. Вечерните служби започват още от неделя вечер, когато се отслужва утринната за понеделник. Тогава се изпълнява известното песнопение „Ето, Женихът идва“, откъдето идва и името на службата – „Последование на Жениха“. В нея Иисус Христос е представен като Младоженец, а Църквата – като Негова невеста.
По време на тези служби се припомня и притчата за десетте девойки, като вярващите са призовани да следват примера на разумните, които били готови да посрещнат Младоженеца.
Сутрин през първите дни на седмицата в храмовете се извършва и специалната Литургия на преждеосветените дарове – едно от най-особените богослужения в православната традиция.
