България продължава да бъде изключение в Европа по начина, по който се определят възнагражденията на народните представители. Това заяви финансовият експерт и бивш депутат Мика Зайкова, като обърна внимание, че у нас депутатските заплати се актуализират на всеки три месеца според средната брутна работна заплата в обществения сектор, докато в повечето европейски държави подобни корекции се правят веднъж годишно.
По думите ѝ официалното основно възнаграждение на народните представители в момента възлиза на около 4326 евро месечно, но реалните доходи са значително по-високи заради допълнителните плащания и привилегии. Тя посочи, че към основната заплата се добавят т.нар. представителни разходи, които са в размер на две трети от нея и не подлежат на облагане.
Според Зайкова крайните суми нарастват още повече заради различни допълнителни възнаграждения. Сред тях са добавки за прослужено време, както и бонуси за участие в парламентарни комисии или заемане на ръководни позиции в Народното събрание. По сходна схема се формират и възнагражденията на министрите и министър-председателя.
Финансовият експерт направи сравнение с други европейски държави, където съотношението между депутатските заплати и минималното възнаграждение е значително по-ниско. По думите ѝ в редица страни народните представители получават между два и пет пъти размера на минималната заплата, докато в България това съотношение е чувствително по-високо.
Зайкова коментира и решението за временно замразяване на депутатските възнаграждения до приемането на нов държавен бюджет. Според нея съществува вероятност сегашният модел да бъде запазен и занапред, въпреки обществените критики.
Освен върху доходите на политиците, тя акцентира и върху сериозните различия в заплащането между различните групи в обществото. Особено остро беше поставен въпросът за възнагражденията на младите хора, които според нея остават недостатъчни на фона на задълбочаващата се демографска криза.
Критики бяха отправени и към структурата на държавната администрация. Според експерта в страната продължават да съществуват прекалено много административни звена и управленски позиции, което създава допълнително натоварване върху публичните финанси.
Зайкова изрази недоумение и от факта, че към средата на годината България все още няма приет държавен бюджет. Според нея забавянето е трудно обяснимо, особено при наличието на подготвени варианти на финансовата рамка.
Тя постави под въпрос и намерението за увеличаване на лимита на държавния дълг преди окончателното приемане на бюджета, като подчерта, че подобен подход поражда въпроси относно финансовото планиране и управлението на публичните средства.
